Вместо да гледат стопанство и да заплашват животновъдството с масови зарази, българските пенсионери могат да се отдадат на далеч по-продуктивни занимания. Време е да се сложи край на тяхното недоверие към институциите - БАБХ, ЕС, парламента и политиците, които, както е известно, са винаги силно загрижени за тях. Сега хората на преклонна възраст с готовност могат да предложат животните и поминъка си на пълно изтребление. Баба Дора, на която съчувства всичко живо, например въобще не подозира какви широки възможности биха се отворили пред нея, ако загърби неволите на селския живот и се отдаде на безкрайните вариации, които стоят отворени пред всеки пенсионер. Ето кои:
1. Разходка с ръце на гърба и наведена глава
Вместо да се трудят по цял ден в градината и да правят всичко възможно, за да подпомогнат семействата си, възрастните хора просто биха могли да се разхождат по няколко часа на ден по улиците на града. Това става с ръце, поставени на кръста, за да се редуцират болките от ишиаса (истинския, не като този на Юнкер), и тук-таме да се вдига празен поглед към светофарите, за да се прецени дали е дошло време за пресичане. Тези блуждаещи разходки, знае се, са много по-интересни и значими от непосилния селски труд и неимоверно оживяват градското пространство.
2. Да ядат храни от големите вериги, вместо да си ги произвеждат сами
В това домашно производство има нещо твърде съмнително - та не е ли то бич за икономиката, за потоците от пари, които трябва да се въртят непрекъснато и в които пенсионерите така подозрително не желаят да инвестират 150-те си лева пенсия? Много по-добре би било, ако те си купуваха храна от големите хранителни вериги. Само така ще могат да опитат страхотната смесица от консерванти, оцветители и така необходимия коктейл от канцерогени (трябва да се подлагаме на тях, за да изградим по-силна защита, понеже ако ядем само биохрани, организмът се разглезва и отслабва). Пластмасов домат, някакво нещо, което се казва "млечен продукт", пълно с вода свинско и надрусано с антибиотици пилешко - това меню може изчерпателно да замени селското производство и да освободи на възрастните хора достатъчно свободно време, което вместо да трошат по нивите, да прекарат във:
3. Гледане на турски сериали
Кръщаването на животните на село с различни имена, отглеждането на цели поколения кози и крави, създали цяло родословно дърво, което се помни от баби, деца и внуци, е вече анахронизъм. Много по-завладяващи биха могли да бъдат семейните отношения в турските сериали, в тяхното дълбоко драматично напрежение, изненадващи обрати и най-вече скорост на действието, които едно яре въобще не може да възпроизведе - то просто се ражда, пие мляко, пасе трева и накрая умира.
4. Да ходят за минерална вода
От сериалите се ожаднява и е ред на друго любимо занимание - да се възползваме от благата на българските минерални извори. Задължително това означава възрастните да се преместят да живеят в София, възможно най-далеч от Горна Баня по права, диагонал, хипотенуза и т.н. Тогава изживяването да отидат да си налеят прясна, вкусна и полезна минерална вода ще е е по-пълно. Понякога ще имат нужда от почивка - затова да минават през Централните хали, където и да живеят в столицата, все ще е на еднакво разстояние от там. В столицата, не на "Камбаните" обаче!
5. Носталгия по едно време
Този селски труд, работата с животните и земята, увлича хората на възраст в едно прекалено ангажиране с реалността и настоящето. Те непрекъснато се налага да мислят за сеитба, жътва и прочие еднообразни природни цикли, които излишно затормозяват мозъка им. Ако се откажат от селото те спокойно ще могат да се предадат на носталгията по едно време и да се превърнат в такива каквито ги искаме - едни мърморещи и мрънкащи иначе паметливи членове на семейството, които служат единствено, за да ни припомнят колко хубаво е било навремето и колко зле е сега. Носталгията по близкото минало има доказан антисклеротичен ефект и е за предпочитане пред гледането на цяло стопанство.
6. Бинго, тото и други
Работата на село не носи никакви забавления, но виж, избием ли животните им, нещата може да се променят. Има безброй хазарни игри, които могат да щурмуват освободеното от селска работа съзнание на пенсионерите и да им дадат онова, от което най-много се нуждаят - празни надежди, които да ги развличат от сивото ежедневие. Няма нищо по-хубаво от това една минимална пенсия да бъде поделена между хазарт и лекарства, като постепенно може първото да вземе да надделява, защото когато душата се вълнува и мечтае, какво значение имат тегобите на тялото?
7. Ало измамници
А накрая не ти остава нищо друго освен да метнеш спестените в последните три десетилетия 10 хиляди лева през терасата. Така официално твоя маршрут като градски пенсионер може да се счита за завършен и осъществил предназначението си.
Автор: Райко Байчев
