(Споделено от съседа Васко, на пейката пред блока, на чаша бира)
- Истината ти казвам – шашнат съм! Отвсякъде и тотално. Питаш защо ли? Ей сегичка ще ти обясня.
Аз съм, знаеш, „средна ръка“ човек. И по акъл съм пак там някъде – абе, изобщо средна хубост. Много ми се иска да направя нещо по така, нещо, което да помогне и ние с жената, пък и сина да заживеем по-добре. Не ламтя за мерцедеси и дворци, ама поне сметките спокойно да си плащаме и като ни се прииска, да можем да си позволим да отидем на море за четири – пет дни лятото. И понеже не ми ражда главата какво друго мога да направя (с дрога и някакви други глупости няма да се захвана, пари за бизнес, дори малък някакъв, нямам) и колкото и тъпо да ти звучи съм решил да гласувам на изборите другата неделя. Аз, вярно, много от политика не отбирам – по радиото в буса каквото чуя и по телевизията вечер, докато хапваме. Синът, ако ми покаже нещо на компютъра – прочитам го. И толкоз.
Все пак нещо съм схванал и сега разни мисли из главата ми плуват…
Най – напред си бях харесал Мигленчето. Кунева, бе – какво се чудиш за коя ти говоря.
Хубаво ги редеше приказките и бъдеще като на тия от Западна Европа настоящето ни обещаваше. Освен това явно много ги беше уплашила – то не беше хулене, не беше чудо. Чак жал да ти стане.
Но нещо не й станаха работите, както трябва – посдърпаха се нейните хора, младежи някакви от … Е, не помня откъде бяха, ама то май няма и много значение това. Та тия младежи обвиниха шефовете си в София в лъжа и незачитане на мнението на хората по места при реденето на листите за кандидат – депутати и напуснаха партията. И уж гражданите щяха да слушат, пък то пак като едно време – каквото кажат „отгоре“.
После Воленчо хвърли едни обещания – минимална заплата – 1000 лв., минимална пенсия – 500 лв. Не знам той дали си вярва на тия приказки даже. Пък и да ти кажа – плаши ме тоя – прекалено креслив и буен е. В същото време цялото му държане ми прилича на театър – май не казва всичко което мисли.
По карикатурите го рисуваха като пуделче около Бойко, пък той от радост само връткаше опашка. И чак когато босовете в ГЕРБ разпаднаха групата му в парламента и оттам му намаляха паричките от субсидията, се обърна срещу тях.
И друго – не знам как държавата ще управлява, след като бившата си жена не можеше и заради една история с чужда булка „семейната“ му партия се разпадна.
А тия предните са ясни. Играха на „лошото ченге“ Дянков и „доброто ченге“ бате Бойко, затягаха коланите, рязаха лентички и строиха магистрали. Пък онзи – Миро Найденов – дето пипнеше и цените скачаха. Докараха ме дотам тока да не мога да си платя. Наложи се заем от приятел да вземам (оня дето го рекламират по телевизията). Приятел, приятел, ама лихвата бая соленичка.
Сега тия дето най-успешни им викаха – Монката, Миро и оня на агенцията, дето за храните отговаряше – ги шътнаха. Много грешни се оказаха и всички, които сега са турени в листите от Бойко и Цецо, ни разказват приказки от „лека нощ, деца“ как през цялото време, докато са били на власт, са се борели срещу тях. Особено тежка била борбата срещу дявола в човешки образ Дянков. Той на всичкото отгоре е заблуждавал и подвеждал бате Бойко за всяко едно нещо. И затова Бойко няма никаква вина за състоянието на държавата – подведен бил, нищо, че е шеф на правителството.
И въпреки всичко управлението пак е било суперско.
Какво викаш, Люпене? А, за подслушването. Ами какво да ти кажа – Бойко още в началото си каза, ама ние си мислехме, че се майтапи. Пък той е говорел сериозно, че не вярва на министрите си и не вижда нищо лошо да ги подслушва. Е, покрай тях подслушвали още сумата ти и народ, ама голяма работа. Ама сега се оказа, че май някой друг и на него не му е вярвал.
А Цецко прекалено много власт събра в ръцете си и прекалено си повярва – определяше кой е виновен, кой – невинен, кой е достоен българин и кой не. Постоянно се пъчеше, че знае за всекиго по нещо лошо и не му е проблем да научи още такива неща. „Дай на човека власт – да го видиш що за стока е!“, казваше дядо ми, Бог да го прости. Ами видяхме – всичко видяхме.
И накрая какво – стабилност и беднотия. Дянков си хвана самолета за щатите, пък в автобиографията му ще пише, че е бил министър. А какво е свършил като министър сигурно се надява никой да не разравя. Защото ще позамирише, да ти кажа честно.
Пък ние останахме пак да се мъчим. На това отгоре тия, предните, ни обещават същото, което правиха близо четири години. И ни обясняват, че търпение е нужно – те, хубавите неща бавно стават. Но все някога ще станат – ако не този, то следващия, а може и по-следващия мандат. Ама само, ако те са на власт.
Сергейчо май го забравихме, а? Ами поразчисти „старите муцуни“ той, но не знам дали това ще помогне на партията му. Там имат наследствен проблем от преди десети ноември – като вземат властта и започват да мислят, че държавата е тяхна собственост. И започва едно влачене – край няма! То това им изяжда главите постоянно. Но винаги за наша сметка!
Сергей май го знае това и се гласи за европейска кариера. Той и затова каза, че няма да бъде министър-председател и избута напред Орешарски. А за европейски бюрократ от „високото“ е готов отдавна – даже на мястото на оня, португалеца – Барозу май беше, може да застане.
Е, затова съм шашнат, Люпене – не мога да реша за кого да гласувам! Ти си добре – имаш още от дядо си френско гражданство и не ти пука. Само акъл, с разни писания по сайтовете, даваш.
Пък аз накрая ще взема молива и ще смятам – кога оставях най-малко пари в магазина, пък излизах с най-много продукти; кога си купих десетгодишната кола почти без заеми; кога плащането на сметките ме караше само да прикляквам, а не да падам на колене; кога почивката на море не беше мечта, а действителност и други такива. Може гадно да ти звучи, но ще сложа чертата и каквото калема покаже – при управлението на когото съм живял най-добре – за него ще гласувам.
Автор: Люпен Арсенов
