Половин година на непрестанни мирни протести не успяха да бутнат правителството на Пламен Орешарски. За всеки здравомислещ човек беше ясно, че ако това правителство не се оттегли в дните или седмиците след гафа с Делян Пеевски, няма никога да се оттегли по мирен път заради протестите на 10-100-1000-10 000-100 000-1 000 000 или колкото щете там хора. Единственият начин да се свали такова правителство чрез протест беше показан в Украйна – през последната седмица.
След като този начин на въздействие върху Орешарски, Станишев, Местан и компания беше изчерпан, дойде ред на други. А тези дни бяха нанесени три много силни удара върху управляващите.
УДАР 1: ЕНП се захвана здраво с европейските средства, получени от Моника Йосифова, съпругата на Сергей Станишев. Нещата там са определено сериозни, след като настоящата г-жа Станишева набързо реши да върне 60-те хиляди евро „за популяризиране на изборите за Европейски парламент и дейността на институцията”. В Европа обаче това не е достатъчно – бъде ли установен конфликт на интереси по случая, г-жа Станишева ще подлежи на административно наказание и финансова санкция. А при това положение Сергей Станишев спокойно може да каже сбогом на председателското си място на ПЕС и още по-лошо за него – ако заради този скандал Мартин Шулц не стане следващият председател на Европейската комисия, с всякаква европейска политическа кариера на Станишев скоропостижно може да бъде приключено. Особено ако ПЕС не спечели изборите през май.
УДАР 2: Георги Първанов окончателно влезе в бойни действия с БСП, но още по-важното е, че заговори за бъдещо правителство без ДПС. А това вече ще е много сериозна промяна - откакто ДПС го има на политическата карта, то винаги е било във властта по един или друг начин. Факторът "Пеевски" обаче няма да бъде простен нито от Първанов, нито от Борисов, особено от бившия премиер - прекалено силно кръгът около медийния магнат и КТБ удари срещу някои влиятелни политически фигури и май-май премина границата, от която няма връщане назад. А дойде ли загуба на този фронт, за ДПС може да настъпят и по-тежки времена в политически аспект.
УДАР 3: Снощи, в 20:00 часа, президентът Росен Плевнелиев, който ясно показа отдавна, че не мели брашно със сегашните управляващи, предложи на Народното събрание да вземе решения по три въпроса:
1.Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2.Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3.Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Въпросите удрят много здраво по сегашното управление, тъй като вече стана ясно, че правителството на Орешарски хич не бърза с т.нар. електронно правителство. А то е много важно за гражданите, защото хем намалява разходите, които отиват за държавната администрация и тези пари могат да се пренасочат както към бизнеса, така и към социалната сфера (пенсии, детски надбавки), хем се пресича възможността по-лесно да се нагласят обществени поръчки. Защото сега всяко министерство си има своя система в тази област, а тя не е задължително да е съвместима със системата на друго министерство. И когато по даден проект е необходимо съдействие от повече от едно министерство, изведнъж предпоставката за „ама ти тук почерпи, пък ще направим нещата” става значима.
Задължителното гласуване и мажоритарният вот отдавна са сочени като възможни лекарства за политическата ни система. Сетете се сега какво се случва, ако по закон трябва всеки да гласува първо се вдига избирателната активност, т.е. гласовете на една обществена група – дали малцинствена, дали възрастова, няма как да оказват толкова голямо влияние, колкото досега. Освен това като се гласува задължително и за мажоритарни кандидати колко гласа ще получи Сергей Станишев? Или Лютви Местан? Или Волен Сидеров? Или който и да е от политическото статукво?
Отказът на сегашното мнозинство в парламента да отговори положително на тези три въпроса ще е в духа на сегашното управление, което се бори на живот и смърт да си изкара пълен четиригодишен мандат. Но пълният мандат не означава вечен мандат. Ще минат още три години, ще дойдат нови избори, щом трябва по график – и тогава ще стигнем до „У-ВОЛ-НЕ-НИ-ЕЕЕ”. Но следващите, които ще дойдат, да не си мислят, че въпросите за задължителното гласуване, електронното гласуване и референдумите ще отмрат – това е пътят и колкото и бавно да го вървим, няма да паднем от него. За разлика от Сергей Станишев и сигурното му изпадане от политическата карта на България и Европа.
