За никого не е тайна, че в обществото ни омразата присъства като част от всекидневната ни борба за оцеляване.
Обичаме да мразим различни неща и непрекъснато подхранваме това си усещане, търсейки свежи жертви. Сред медийната врява около бежанците и мигрантите, идващи към Европа, чувството за омраза и страх стана ключов фактор, който определя отношението ни към онези, които са ни чужди.
През вчерашния ден, 12.07.2016 г., две проучвания показаха нагласи на страх и омраза към другия сред голяма част от европейските граждани.
Според изследване на Изследователския център „Пю“, базиран във Вашингтон, бежанската криза в Европа и заплахата от тероризъм „са в голяма степен свързани“ в съзнанието на много хора на континента. Организацията е провела допитване до 11 000 души през май и юни в десет европейски страни – Унгария, Полша, Холандия, Германия, Италия, Швеция, Гърция, Великобритания, Франция и Испания.
В осем от страните, изследвани от „Пю“, над 50% от участниците в проучването са убедени, че преселването на бежанци в техните държави ще увеличи вероятността от тероризъм.
Междувременно у нас бе публикуван докладът на Институт "Отворено общество" за обществените нагласи спрямо речта на омразата през 2016 г. От него става ясно, че разпространението на речта на омразата в българското общество се увеличава за сметка на намаляващата съпротива срещу това явление. Речта на омразата е насочена предимно към хората от малцинствата и най-вече ромската общност.
Най-"благодатната" среда за изразяване на омразата към малцинствата остават магазините, заведенията, обществения транспорт и работното място.
Оказва се, че докато европейците се страхуват от другия, ние просто го мразим. Макар резултатите от двете проучвания да коментират различни ситуации и обществена среда, общото между тях е свързано с отношението към чуждия субект.
Когато не познаваш нещо или някого, когато другият не съдържа твоя културен код, когато не успяваш да го разбереш, най-лесната и първосигнална реакция е да го намразиш... Или да се страхуваш от него.
Човек първо включва инстинктите си срещу различното, след това преценява. Най-лошото е, когато попаднем под контрола на всекидневната доза страх и омраза, когато ги превърнем в храна за собствените си предразсъдъци, когато ги допускаме в нас и не търсим ефективни механизми да ги контролираме.
А това става чрез информираност и знание. Колкото повече знаем за другия, толкова повече ще тушираме първоначалните си защитни реакции, насочени към него.
За съжаление, както нашето общество, така и останалите общества в Европа се поддават на дезинформираност и се хранят с популизъм. А това ще има много неприятни дългосрочни последствия, които дори започваме да усещаме.
Автор: Румен Скрински