"Концесионерът на "Ораново" е действал незаконно, ще предприема действия за спиране на добивната дейност", каза от трибуната на Народното събрание министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. И добави, че мината ще продължи да работи само, ако сме напълно убедени, че сигурността на хората е гарантирана.
В България винаги става така. Трябваше да загинат 7 деца в дискотека "Индиго", за да се въведе някакъв контрол в този вид увеселителни заведения. Трябваше 9 души да изгорят като факли във влака София - Силистра, за да направи БДЖ пълна ревизия на състоянието на спалните си вагони. Неизправен автобус край Ямбол трябваше да погребе 17 души, за да започнат масови проверки на рейсовете. Още такива
кървави примери - колкото щеш
В случая обаче нещата са още по-драматични. Защото става въпрос за катастрофа, която е можело да бъде предотвратена. Фактите са неумолими - мината убиец е подлежала на укрепване. И до края на юли в нея не трябвало да се работи. Още повече, че това е трета драма само за последните 6 г., завършила със смъртни случаи - общо 8.
Алтернативата "хляб или смърт" е недопустима, метафорично се изрази министър Стойнев. В тази перифраза на лозунга на нашите славни комити се крие първопричината за подобни трагедии, случващите се непрекъснато в българската индустрия, транспорт и строителство. Защото за много селища и дори цели райони има почти един-единствен поминък - мината. Или някакво друго тежко, мръсно, рисково производство. А това изкушава и държавни институции, и концесионери да си затварят очите и за най-въпиющите нарушения на безопасността на труда. И дори пред нарастващата с всеки изминал ден възможност за авария, какъвто е случаят с "Ораново".
Където се умира лесно
Сега, разбира се, концесията ще бъде отнета. Падна и първата глава в държавната администрация - шефът на дирекция "Природни ресурси и концесии" Аксения Велева. Дори не е изключено управителят на мината Валери Манов да застане пред Темида. Ще започнат масови инспекции в сектора и бурни дебати в парламента - или най-малкото в съответната парламентарна комисия - относно нужните поправки в законодателството. Но нищо няма да върне живота на четиримата миньори.
Че държавата не е в час, не е. Потвърждава го дори фактът, че за цялата минна промишленост в страната има само една аварийно-спасителна група. Че концесионерите гледат преди всичко печалбите си, е ясно и на децата
Къде обаче гледат синдикатите?
Един популярен английски политически афоризъм гласи, че има три институции, които са особено труден партньор за всяко правителство на Нейно величество - Гвардейската бригада, "Банк ъф Ингланд" и Националният профсъюз на миньорите. Очевидно обаче нашите синдикални босове се сещат за членската си маса само, когато трябва да я отчетат, за да си гарантират участието в тристранката...
Така че - засега на влизащите в мините остава единствено да се уповават на стоящия над входовете на галериите надпис: "Бог на помощ".
Константин Събчев, Стандарт
