Добре, че тези дни се разбра, че и чиновниците от самата институция Министерски съвет са получавали бонуси, та темата някак си да се върне. Иначе и тя бе тръгнала към забвение. Така както обикновено става в България. Всяка следваща сензация похлупва предната и тя малко по малко отива в архивите. Става част от късата памет на населението.
Получили са си службашите от МС допълнителните парички и, подобно на тружениците от отрасловите министерства, агенциите, комисиите и всякаквите други държавни хранилки, са си затраяли. Както се казваше по времето на съветската перестройка, снишили са се, докато премине бурята. Кой с 200, кой с 600, кой с 2000, някои с по 48 и 73 хиляди, та чак до новопоявилото се прозвище "административен милионер". Малко по малко, години наред, разбира се.
Това е от едната страна в държавицата ни. От другата? Там са се струпали работещите в частния сектор, за които по презумпция се знае, че не получават ДМС. (Абревиатурата е нова и означава "Допълнително материално стимулиране".)
При държавния служител всичко е в кърпа вързано - дори държавата да е фалирала, заплатата е гарантирана, отпуската дълга, болничните платени, осигуровките на сто процента - при това върху цялата заплатата, което гарантира след време и добра пенсия.
Ще каже някой - чист популизъм. Спор няма - чист е, но и 150-те лева чисто, които получават един милион български пенсионери, са си 150 лева чисто. И нито стотинка повече.
Ще добави същият, че не трябва да се гледа в чинията на другия. И това е вярно, но как да не гледаш, като едната чиния е с връх, а на другата едва-едва дънцето е омазано - извинете за примитивизма. Извисим ли фактите обаче, излиза, че едната част от държавата си живее волно и щастливо във времето на социализма, при държавата-майчица, а другата във "вълчия капитализъм", където майчицата със свещ да я търсиш, не я откриваш. Оправяй се сам, по законите на свободния пазар, и то във времето на неолиберализма. Това си е обществено противоречие - противоречие, което неминуемо води до противопоставяне.
Но да се върнем при бонусите. Щом ще е така, дали пък не е по-добре да върнем званията. "Ударник", "Най-добър в професията", а защо не и "Герой на социалистическия труд". Както се казва, да канализираме нещата, да ги систематизираме, поне за държавната администрация. Щом ще е държавно, нека е докрай.
За малко да забравим най-важното - че всичко това се случва по време на чума.
Финансова криза, финансова чума - все едно. Пир по време на чума, както е в оригинал заглавието на прочутото произведение...