Това май наистина може да се случи само в България. Нито „в Албания, нито в Зимбабве дори”, както пееше Тодор Колев. Пети месец протест, а насреща му – истукани, убедени в необходимостта от присъствието си. Нямало причини за оставка, докато работели за хората, каза не за още дълго министър-председателят на държавата.
Пети месец бесовете все се връщали и не оставяли правителството да си работи спокойно. Искали да възцарят хаоса и посредствеността, пригласи му не за още дълго министърът на външните работи. Какво щяло да стане след оставката. Резултатите щели да се възпроизведат. Какъв бил смисълът от нови избори тогава?
Ами смисълът е лека-полека да бъдат изключени от управлението на държавата, в което са се вкопчили като пес в кокал. Смисълът е да не пречат повече. Да не се вживяват като абонирани за властта и за държавното кормило. Да не го въртят повече към подводни скали, глухи коловози - катастрофи за нас и тържество за олигархични кръгове и чужди интереси.
Колкото и да се опитват да омаловажават протеста, все повече хора прозират истинския му смисъл – нетърпимост към преяждането с власт, несъгласие с наглостта и дебелоочието. Протестът се засилва да нанесе мощен ритник по дирника на властта – разпасана и самозабравила се, и никакви добри милиционерски традиции няма да я спасят. Дори да разшири блокадата на парламента до Околовръстното шосе.
Същата съдба очаква всяко следващо правителство и парламент, които се изкушат да газят лука. И така – лека-полека, но хоризонтът ще почне да се изчиства, докато наистина пред нас не грейнат житата. Няма да чакаме повече месии и спасители.
Ние сме собствените си спасители – в ръжта или където и да е – но на тази територия и точно в тази държава. България и ние не сме техни, та да се разпореждат безсрамно. Без да смятат, че дължат обяснения и отговорност. Така че – избори са необходими. Който твърди обратното, върти и суче опашати лъжи и отлага неизбежното.
Скорошното 43-то Народно събрание ще бъде един вид трансмисия към нормалност. Ако не се справя или злоупотребява, заедно с правителството, което ще излъчи, ще трябва да се хванат и те за ръчички и дружно да си тръгнат – да освободят място за 44-тото. И т.н. Това не е врата към хаоса, а вопиюща нужда от лечение на болния държавен организъм.
Лечението не е еднократен акт – глътнеш един хап и готово. То е дълъг процес. Да твърдиш, че няма нужда от избори, е все едно лекар да каже на болен: "Ами, много тежко си го закъсал, но точно утре няма да си оздравял, така че няма нужда от лечение. Стой си така".
Няма да си стоим повече така. С доскорошен заместник-председател на Народно събрание – перач на пари. Какво като го няма вече. Не могат да ни убедят, че това е единственото черно перце в бялото им иначе оперение. Смисълът на бъдещата оставка е стъпка по пътя да блокираме мръсната пералня на властта.
България вони все повече на непогребани комунистически модификации. „Ароматът” им е натраплив. Сблъсъкът е неизбежен. Още Смирненски го е казал: „Два свята – единият е излишен.” Иронията е в това, че излишните са тъкмо те. Заключението на поета днес звучи в хармония с протеста. Звучи срещу тях. Пътници са.
Дори да преобладават в 43-тото Народно събрание, пак ще са пътници. Те по друг начин не могат да управляват. Затова протестът им е купил еднопосочен билет – да се махат и да престанат да тормозят и грабят тази измъчена страна.
Такъв билет ще очаква всеки, който подкара старата песен на нов глас. Под каквато и форма да се представя и промъква. По делата ще разпознаем днешните и бъдещи модификации. Ще ги разпознаем безпогрешно, защото и „ароматът” им ще ги издаде.
Автор: Славея Балдева
