Съществува диктатура на чиновниците. Социализмът беше такава диктатура. Идеологията изискваше спазване на измислени правила. Затова чиновниците се развъдиха и стигнаха критичен максимум. За да се стигне до деня, в който вече не можеше въобще да се работи и живее от техните правила и алинеи. Един ден чиновниците се стопиха, защото го нямаше цимента на идеологията. Но после явно се замогнахме - в момента диктатурата на чиновниците отново чука на вратата и иска да разреши гравитацията. Личи си по ужасно глупавия скандал с някаква песен на Мишо Шамара.
Никой не е застрахован от диктатурата на чиновниците. Дори и Европейският съюз - в него чиновниците са на път да достигнат критичен максимум и няма да има кой да им плаща заплатите.
От време на време всяка система от чиновници трябва да получава звучен шамар от обществото, за да си стои на мястото. Особено в Европейския съюз - примерно, докато не обясни защо цената на газа е по-висока в България, отколкото в Германия.
Това е и разликата между двата съюза: Съветския и Европейския. Или поне трябваше да бъде.
Да можеш днес, за разлика от миналото ни, да провокираш въпроси, отговори или просто да провокираш света около себе си с неща, които може и да не се харесат на всички. Да провокираш със свободата си. Провокациите са три вида - на свободата, на глупостта и третият вид са опасните провокации на регреса. В момента имаме провокации само от втория и третия тип. Провокация на свободата беше тази на Давид Черни, но пак реагирахме като туземци.
Пък и помним като туземци.
Разбира се, понякога се налага да търпим провокациите на глупостта. И особено тогава е редно да замълчим. Заради песен на рапъри държавата се опитва да бъде патриот на самата себе си. А патриот на самата себе си е само тоталитарната държава. То са разпити, то са изявления, то са разговори между управляващи и опозиция. Рапърите дават тон на вътрешната политика. Защо беше това, джанъм? Утре чалгарите ще са обект на дипломатически разговори на Балканите.
Мишо Шамара казва просто в един брой на моето предаване: "След като не можеш да разчиташ на знамето, то и знамето не може да разчита на теб...". Без да е много умно, това ще се превърне в пословица, защото чиновниците повториха тази фраза сто пъти. Освен това - ако за това можем да съдим хора, то трябва да разстреляме всички емигранти - те вече наистина разчитат на чужди знамена.
В момента е изключително важно държавата България да покаже на гражданите си и на света, че свободата на словото във всичките й варианти (дори и в глупавите) е възможна у нас. В нюйоркското метро имаше такъв плакат: "По време на война между цивилизования човек и дивака трябва да подкрепите цивилизования човек". Към дивака трябва да сме снизходителни, когато прави глупости. Друг е въпросът, ако дивакът размахва жилетка, пълна с тротил, и провокацията е в името на връщането ни в тъмните векове, плюс това жените да не ходят на работа, а само да се молят вкъщи.
Мишо Шамара не е опасен с нищо, просто чиновниците решиха за две седмици да му станат пиари с пари на данъкоплатците.
Помислете си за каква глупост се харчат парите от нашите данъци - проверяваме дали Шамара не е обидил държавата. И да я е обидил - от тази информация полза има само Шамара. Освен това България е най-псуваната и най-обичаната държава - в зависимост от ракиените градуси и настъпването на вечерта. Така че - не харчете парите на данъкоплатците за ракиен популизъм, има далеч по важни неща, гледайте новините и се сещайте.
Мартин Карбовски, Стандарт
