Макар и като пореден щрих в предизборната кампания, споразумението CETA стана фокус на внимание и за българското общество.
Какво е CETA? Това е споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Канада. Основната му идея е да паднат митническите бариери в различните икономически сектори. Именно тази идея – т.е. парите, повдигна много въпроси за полезността на CETA, което е считано за предвестник какво може да очаква ЕС от бъдещо такова споразумение с далеч по-могъщата американска икономика (ТТИП). Засега обаче ТТИП се отложи далеч в бъдещето.
Както всяко споразумение и при CETA има плюсове и минуси. Плюсовете, разбира се, са предимно за по-големите предприемачи, тъй като митата са държавен инструмент от векове наред, за да може по-силният като възможности и способности на даден пазар да бъде спиран, за да не елиминира всички по-слаби и да се стигне до ситуация на монопол. В доста сектори пълната свобода на пазара би била вредна, а в някои, с национално значение, и недопустима – например ядрената енергетика. Но нека разгледаме принципните неща едно по едно.
Първо – какво НЕ влиза в CETA? CETA няма да премахне митническите бариери по отношение на публичните услуги, аудиовизуалните и транспортните услуги, както и за някои селскостопански продукти – пилешко месо, млечни продукти и яйца! Това означава, че за тези продукти всякакви заклинания как канадското ГМО ще ни превземе са просто политически глупости, които се използват особено силно преди избори.
Второ – опасението, че CETA ще ни отнеме суверенитета. В Глава 21, чл. 21.2 изрично е записано, че всяка страна по споразумението запазва правото си да налага свои регулации т.е. закони и CETA не ограничава това! Само по изрично доброволно желание на партньорите в споразумението може да има уеднаквяване на закони, на нормативни режими или на каквито и да е писани правила за извършване на някаква дейност! Изрично е записано и, че подписалите CETA се задължават да осигуряват високо ниво на защита на човешкия живот, човешкото здраве, на животни и на растения, както и да опазват околната среда! Основният принцип е да има равно третиране на родни и чуждестранни инвеститори.
Трето – т.нар. арбитражна система, която ще позволи на международни компании да съдят държави. Отново тема, изпълнена с много популизъм. Напомням – международни търговски арбитражи има и в момента. България плаща на Русия като поп за АЕЦ „Белене“, защото беше осъдена на арбитраж!
Най-важното – на страница 64, глава 8, чл. 8.31, черно на бяло е записано, че абритражът на CETA няма юрисдикция т.е НЕ МОЖЕ да определя дали акт на страна-членка на ЕС или съответно на Канада е законосъобразен! Опасен момент е обаче, че може органите на системата на CETA да променят тълкуването на текстове, които касят инвестиции съгласно приетите принципи в CETA. Промяната на текст се прави от Съвместния комитет на CETA, чиито представители се избират съвместно от ЕС и от Канада, а еврокомисарят по търговията на ЕС и канадският министър на международната търговия ще го председателстват.
Какво ще представлява т.нар. арбитражна система – ще бъде създаден Постоянен трибунал от 15 души, които ще решават дали има нарушение на CETA. Ще има обаче и Апелативен трибунал, в който може да бъде обжалвано всяко решение на Постоянния трибунал. ЕС и Канада ще избират членовете на трибуналите. Частен инвеститор не може да подава жалба, ако инвестицията му е реализирана чрез измама или доказана корупционна практика. На първо място при спор ще се търси споразумение.
Какво е важно по отношение на 15-те членове на Постоянния трибунал – петима ще са граждани на ЕС, петима ще са граждани на Канада и петима ще бъдат граждани на трети страни т.е. нито на ЕС, нито на Канада. Тези хора ще бъдат избирани от Съвместния комитет на CETA. Членовете на Постоянния трибунал ще имат петгодишен мандат, като могат да бъдат в трибунала най-много два мандата. Първите седем от трибунала, които ще бъдат избрани след влизане в сила на CETA (бел. ред. - временното влизане в сила трябва да стане в началото на април, още преди одобрението от всяка страна-членка на ЕС), ще изкарат шестгодишен мандат. Съдиите в Постоянния трибунал ще имат специализация – ще покриват различни сфери в състави от по трима души, като във всеки състав един от тримата ще е гражданин на ЕС, един ще е на Канада, а третият – на трета страна, извън ЕС и Канада. При изрично съгласие на специализиран състав от трима съдии, даден случай може да бъде разгледан и от само един съдия, но той задължително трябва да не е гражданин на ЕС и/или Канада.
Кой може да контролира хората в трибуналите на CETA? При съмнение за конфликт на интереси по даден случай, жалбата се отнася до председателя на Международния съд на ООН. Той решава дали съответния член на трибуналите е в конфликт на интереси или не е. Председателят на Постоянния трибунал на CETA пък може да даде препоръка на Съвместния комитет на CETA дали да не отстрани компроментиран член на трибунала.
Важен момент е, че трибуналите на CETA не могат да интерпретират правото на ЕС или правото на страните-членки по жалба на частен инвеститор.
Накратко казано са предвидени доста механизми, за да се осигури прозрачност на работата на трибунала, НО има и неясни моменти. Особено притеснително е как един човек решава дали член на Постоянния трибунал на CETA е в конфликт на интереси – твърде много власт. Освен това по отношение на подаването на жалби – инвеститор не може да се жалва, ако е корумпиран, но тук възниква въпросът според чие законодателство и кой е отсъдил дали е корумпиран или е излъгал за инвестицията си? По презумпция следва да е националното законодателство на мястото на инвестицията и присъдата на съответната съдебна система трябва да го показва. Хайде сега се сетете защо върху нашата съдебна система още има европейски мониторинг ...
CETA изгледа доста напредничава за държави, които са си оправили къщичката и в които законът е на първо място. Когато обаче не е така, ще се появяват дупки в правосъдието и те ще водят до несправедливост – в полза на големите и за сметка на малките. Въпросът е дали тези, малките, сред които е и България, ще позволяват да няма върховенство на закона така, както го разбират най-напредналите държави, в които ежедневно стотици, хиляди, даже милиони българи търсят мястото си, за да живеят в „нормална държава“? В крайна сметка стигаме до простичкото – помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
Подписването на CETA е цивилизационен избор. Дали сме готови за него – на този въпрос отговорът е същият като дали сме истинска държава или разграден двор!
п.п. Споразумението влиза в сила временно, докато бъде одобрено от отделните страни-членки. Да видим как ще подходи България. А дотогава - ето с какво ще допринесе CETA за страната ни според официалните разчети. Проблемът е, че не са изчислени вредите - например ако по-големите в сектора го наводнят със своите продукти и наложат своите услуги, с което задушат само чрез обема си по-малките!
Автор: Ивайло Ачев
