"Защо" винаги е бил важен въпрос. Както по отношение на големите неща, така и по отношение на наглед несериозните и малките.
Та защо е тази истерия около победата на Кончита Вурст на "Евровизия"? Защо атаките идват от определени кръгове? Защо се насажда усещането, че това е някакво чудо невиждано, най-новото и последно доказателство за това колко е пропаднала западната култура?
Първо, "Евровизия" е предимно песенен конкурс. Песента на Кончита, намирайки се в рамката на конкурса, е добра. Обективно достатъчно добра, за да спечели. Защо критикуващите "Евровизия" не надигнаха глас в годините, когато победителите бяха предимно политически и заемаха първото място с потресаващо слаби и лигави песни? Може би защото нито следят "Евровизия", нито го разбират, просто са чули последните новини.
Второ, Кончита изобщо не е ново явление. Нов фактор е само брадата, но ако цялата дандания е за една брада, толкова по-зле. Защо "анти-лагерът" не си спомни как още през 1998 г. "Евровизия" печели Дана Интернешънъл от Израел? Днес Дана Интернешънъл е световно известна, песните й се въртят по радиата, но никой не е станал да роптае срещу това. През 2007 г. пък Украйна заема второто място с друг образ травестит - Верка Сердючка. Тогава също скандал нямаше.
Защо обаче има сега? Не е ли нагло и лицемерно да се използва един музикален конкурс, един изпълнител, за да се извличат политически дивиденти? Русия застана в челните редици на анти-хора, заклеймявайки резултата като апотеоз на европейските извратени ценности, на европейската болна толерантност, на европейския морален упадък. В контекста на актуалното съревнование между Русия и Европа, това беше удобен повод за пропаганда. Пак лицемерно обаче се подминава факта, че Русия гласува в нощта на финала за Кончита. Даде й 5 от 12 точки. Ето защо е редно да се отчете и другата страна на медала - че колкото и да й се иска на държавната пропагандна машина, в нейния дом живеят хора, които имат свое усещане за правилно и грешно, различно от това на официалната власт.
В България родните националисти побързаха да се включат в осъдителното пригласяне. Точно България обаче има най-малко право да се възмущава, да се изненадва и да се прави на ощипана мома, която не е виждала мъж в женски дрехи с брада. Та ние такъв екземпляр си имаме от години. И не просто го имаме, той е сред най-популярните поп фолк звезди у нас, а и в региона. Така че няма нужда да водим битки с нещо, което отдавна сме приели. Не е здравословно, не е и морално.
Кончита Вурст, желано или не, изгражда около себе си образ на посланик на различните. Светът обаче съществува вече достатъчно дълго време, за да не е логично да се шокира или да се чувства провокиран от различните. Те са били винаги сред нас, от дълбока древност, та чак до днес. Толерантността е начинът да живеем в мир като общество. Би трябвало да е по-лесно, когато съжителстваме с фактор толкова стар, колкото е хомосексуализмът.
Кончита Вурст не е нищо особено и ново. Светът се е нагледал и на по-шокиращи неща. Признак на идиотизъм е обаче да приемаме лицемерни аргументи, зад които стои не моралът, а интересът и битката за влияние.
Автор: Десислава Любомирова
