„За да управляваш, ти трябват врагове, не приятели”
(Игнатий Лойола)
Всички управници по един или друг начин са се учили и се учат, а навярно и ще продължават да се учат от йезуитите. И основна тяхна максима продължава да бъде знаменитата, отблъскваща по своя цинизъм, но очевидно ефективна реплика на опортюнистите от йезуитския орден: „Целта оправдава средствата”.
Защо не са нужни приятели на властта? Защото те искат услуги, създават взаимни задължения и обвързаности; с две думи – приятелите отслабват силата на властимащите. По интересен е въпросът защо са необходими врагове, на кого са необходими и въобще за какво по-конкретно става дума. Враговете са необходими, за да оправдава политическата класа своите действия, особено когато става дума за различни форми на насилие или други непопулярни мерки. Враговете са необходими, за да се раздели обществото, за да бъде то обезсилено, манипулирано, по-лесно управлявано.
Хитрите управници винаги намират формулата за това. Преди Десети ноември управляващата БКП още от самото начало на своята власт настрои българското общество срещу бившите елити – политици, офицери, интелигенция, предприемачи и техните близки и поддръжници. Така тя постигна две основни цели. От една страна се разправи по най-жесток начин със стария елит и ограби неговите авоари, скъпоценности, фабрики и имоти, а от друга страна, създаде огромна маса уплашени и алчни опортюнисти, амбициозни и безскрупулни привърженици на новата власт, жадни за власт и облаги. По-късно, по времето на Тодор Живков, по тази линия на враждебност бяха изправени работниците срещу селяните, за да бъдат заграбени земите на последните и създадени социалистическите ТКЗС-та. В последствие така наречената „класова борба” изискваше нови и нови врагове и противопоставяния – работници срещу интелигенция, формални срещу неформални групи и други.
След Десети ноември, по време на така наречения Преход, ситуацията в голяма степен се повтаря.
Комунистите бяха обявени за враг номер 1, обществото се раздели на комунисти и антикомунисти, като и до днес управляващите с всички средства подхранват това противопоставяне. Спомняте си, веднага след Десети ноември на места се стигаше и до физически саморазправи. Днес ситуацията изглежда по-спокойна, но двете групи са последователни в своята враждебност. Любопитното е, че комунист номер 1 на държавата, премиерът Бойко Борисов, е един от хората, които особено активно използват антикомунистическата риторика.
По време на продоволствената криза, в началото на 90-те, беше направен опит за настройване на работниците срещу селяните, който продължи за кратко. Днес това вече е невъзможно, защото селяни почти не останаха, а и магазините са пълни/друг е въпросът че хората нямат пари, но това важи и за работниците, и за селяните/.
С овладяването на властта от олигархията и мафиотизирането на държавата се оформиха нови линии на враждебност. Русофили срещу рософоби, соросоиди срещу националисти и прочие.
В последните месеци и дори години особено активно текат различни форми на противопоставяне по повод овладяването на съдебната система от статуквото и в случая конкретно избора на Иван Гешев за главен прокурор. Настройват се един срещу друг както гражданите, така и магистратите. Да не забравим, че основен катализатор на публичността в тези действия играят голяма част от жълто-кафявите медии, кукловодите са едни и същи.
За да съществува и процъфтява, властта ще изобретява нови и нови врагове. За да живеем нормално, ние трябва да се противопоставим. Как?
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
