Необходими са повече закони, а не толкова прокуратурата и МВР да си вършат по-добре работата. Тази теза, макар и не много разпалено, какъвто е стилът му по принцип, защити евродепутатът и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки.
Всъщност Джамбазки направи нещо много повече с думите си – той на практика не призна, че отговорността за овладяване на проблеми в държавата е на самата държава. Или с други думи – на тези, които суверенът т.е. народът избира. Ако някой не е разбрал – на политиците. Защото политиците, освен да коват закони, контролират и изпълнителната власт, а именно в рамките на изпълнителната власт се намира МВР. При прокуратурата на пръв поглед е по-различно – главният прокурор се избира от Висшия съдебен съвет (ВСС) и се утвърждава от президента, като държавният глава не може повече от веднъж да отхвърли предложение на ВСС. Само че като се сетим, че половината от членовете на ВСС ги избира парламента, можем спокойно да кажем, че точно държавата директно има огромно значение за избора на главен прокурор. А когато някой бъде избран за главен прокурор, той на практика не подлежи на истински контрол, защото няма процедура за отстраняването му заради лоша работа. При това положение дали главният прокурор ще си гледа истинската работа?
При тези явни структурни проблеми, представител на една от партиите в управлението – ВМРО, продължава да внушава, че причина за всички български беди циганите, а не тези, чиято работа е да ги вкарат в правия път. Защото интеграцията става само по един начин – на принципа на моркова и тоягата, който се прилага системно и постоянно, всеки ден. За да може да се прилага така, следва да има и кой да го прилага и кой да го възнаграждава, че го прилага. А в България няма кой. Няма достатъчно учители и възпитатели, които да прилагат съответната стратегия, превърната в проекти, носещи реални резултати. Няма достатъчно полицаи, които да защитят учителите, когато някой реши, че е по-сладко да вземе моркова само за себе си. Няма достатъчно прокурори и следователи, които да обвинят без съмнение присвоилия си моркова. Няма достатъчно съдии, които да могат бързо да осъдят справедливо "крадеца на моркова" – защото са претрупани с работа, защото МВР и прокуратурата не са събрали достатъчно доказателства, защото самите съдии са подкупни или просто ги мързи.
Именно липсата на бърза и точна справедливост подтикна толкова много хора да скочат и да окупират площадите преди четири години, когато върхът на политическото безочие издигна Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Но тогава излезлите на улицата хора не успяха да наложат искането си за безусловна принципна справедливост. И сега, четири години по-късно, отново си говорим същото – поне тези, които още ги интересува. Защото другите или се отчаяха, или са вече от този огромен процент хора в България, които изобщо не ги вълнува нищо, стига да могат да избутат някак своя малък, ограничен свят. Почва да ги вълнува чак когато несправедливостта ги засегне и удари лично – но тогава вече е късно.
Ежедневно, ежечасно, понякога и ежеминутно дори, в "името на стабилността" бива повтаряно как българите сме много черногледи и всъщност животът ни се подобрил, като се цитират различни статистически показатели – най-често икономически растеж, по-малък бюджетен дефицит, по-голям фискален резерв. Интересно ми е тези, които като папагали повтарят чутото-недочуто от поредния велик управленец, независимо от коя партия, дали могат да усетят това подобрение в своя живот? Дали го усещат в живота на семейството, близките, приятелите си, на околните? И дали който и да е, който е честен пред себе си, ще е уверен, че в случай на нужда ще получи справедливост, ако не познава "правилния човек"?
Това е проблемът, уважаеми г-н Джамбазки. С постоянните си опити да внушите как циганите са виновни за всичко, Вие и тези като Вас само го маскирате. Циганите са виновни, но политиците са още по-виновни, за да са виновни сега и циганите. Тези политици, които работиха за разрухата на кажи-речи всеки сектор в България, най-вече образование, здравеопазване и сигурност. Тези, които не поправиха грешките на предшествениците си, макар че шумно обещаваха. Тези, които говорят колко важно е България да остане в Европейския съюз, но когато дойде ред да се решават убиващи българското общество проблеми точно като голямата престъпност, не посочват, че проблемът е в липсата на институции и воля, а трупат евтин политически пиар. Защото е по-лесно да влияеш на емоциите, вместо на мозъка. Много по-лесно е да кажеш кой мръсен циганин уби някой млад българин или изнасили някоя баба и да отприщиш клокочещите чувства на гняв и бяс, вместо да посочиш КОЙ е откраднал от парите, дадени от всички ни като данъци и които е трябвало да отидат за заплатата на учителя, който да научи циганина как да се препитава, а не да краде, пребива и убива, на полицая, който да не позволи на циганина да набие учителя, вместо да го слуша, на следователя, който да намери доказателствата, ако циганинът все пак успее да набие учителя, и на съдията, който да наложи адекватното наказание за циганина – за да не повтаря пак никога!
Затова и г-н Джамбазки казва, че трябвало да има повече закони – защото законите ги правят политиците, а ако няма нужда от закони, защо са ни политици? Но ако поне една малка част от законите, които имаме, ги спазвахме истински, тогава съм убеден, че нямаше да си говорим за каквато и да е престъпност.
Автор: Ивайло Ачев
