Паметник на руския император Александър II, по-известен в България с прозвището Цар Освободител, предизвика истинско брожение в Свищов. Именно там трябва да бъде разположена статуята след решение на общинския съвет от февруари. Според решението паметникът трябва да бъде вдигнат в местността Паметниците.
Според първоначалния замисъл на градската управа паметникът трябва да стъпи в града през юли, а "посрещането" му да е част от богатата програма в чест на 140-годишнината от Освобождението на града. Идеята е била още за тържественото откриване да бъде поканен и руският президент Владимир Путин. Покрай засиленото обществено недоволство този тържествен момент вероятно ще се отложи или провали, тъй като на проведеното със закъснение обществено обсъждане противниците на монумента са реагирали рязко на решението. Според тях страната ни няма нужда от още един паметник на Цар Освободител, при това два пъти по-голям от първия - софийския, пише в. "Сега".
Високата 8,5 метра скулптура е дело на руския скулптор от грузински произход Зураб Церетели. Самият Церетели е изразил готовност да дари на България монументалната си творба чрез Балканския институт за възстановяване и развитие, ако внушителната му творба бъде поставена на брега на Дунав, където през 1877 година руската армия стъпва за пръв път на българска земя. В момента статуята на Александър II се извисява в частна галерия, където гигантските произведения, характерни за творческия почерк на Церетели, предизвикват в посетителите противоположни реакции - от пълен възторг до смут и объркване.
Зураб Церетели е роден в Тбилиси през 1934 г., а за заслугите му към Русия е удостоен от Путин с руско гражданство. Наскоро Дмитрий Медведев пък го почете с длъжността президент на Руската художествена академия. Церетели често дарява творби на различни държави от цял свят. Бронзовият му Папа Йоан Павел II, който стои в центъра на Париж до Парижката Света Богородица, е проява на щедрия му жест към полското землячество във френската столица. Стилът му обаче не навсякъде се приема радушно. Пример е паметникът на Петър I, който стряска с появата си Москва през 1997 г. и предизвиква обществено недоволство. Нюйоркчани пък отказват да приемат подаръка му "Сълзата на скръбта", съграден от него по повод събитията от 11 септември 2001 г. Според тях високата над 30 метра композиция, тежаща над 170 тона, няма желаните художествени достойнства. Отблъснатият от Ню Йорк подарък най-накрая намира мястото си в Ню Джърси.
