Бюст-паметник на Христо Ботев бе открит на 2-ри юни 2019 г. във Велико Търново в знак на почит и признателност към делото на великия поет и революционер, дал живота си за свободата на България. Бронзовият бюст на българския национален герой е издигнат на мраморен пиедестал в градинката пред сградата на Български пощи, в началото на улица „Христо Ботев“. Съорганизатори на събитието са Община Велико Търново, Националният военен университет „Васил Левски”, Общинският комитет „Васил Левски“, Общонародната фондация „Христо Ботьов”- клуб Велико Търново и Великотърновската Света митрополия.
Програмата за откриването на пъметника започна с хоровите изпълнения на смесения хор за обработен фолклор „Пъстра китка“от с. Самоводене, с художествен ръководител маестро Георги Янков.
В 12,00 ч. със сиренен вой и минута мълчание бе почетена паметта на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.
Приет бе строя на почетния караул, поставен от НВУ „Васил Левски“.
Откриването на паметника на Христо Ботев бе реализирано от кмета на града Даниел Панов и ученици от ОУ „Христо Ботев“ в присъствието на много граждани, представители на институции и неправителствени организации. Прозвуча химнът на Република България.
Негово Благоговейнство свещеник Давид Йовчев отслужи зупокойна молитва и освети паметника.
Официално слово по случай откриването на бюст-паметника изнесе кмета, д-р инж. Даниел Панов. Той заяви: „Възстановяването на паметника на Ботев бе наш дълг към великия български герой, бе наш дълг и като жители на историческата и духовна столица на България.“ и благодари на всички, които са помогнали и са се ангажирали с тази родолюбива инициатива – комитет „Васил Левски”, фондация „Христо Ботйов“, Национален военен университет, архитект Драгомир Йосифов и фирма „Планекс“, която е изпълнила необходимите строителни и благоустройствени дейности. Градоначалникът припомни, че след Освобождението търновци първи в България почитат Ботев, а в града са живели съпругата и дъщерята на големия българин – Венета и Иванка Ботеви.
По думите на кмета Панов, величието на Христо Ботев не може да се опише. „До ден днешен Ботев живее във всеки от нас“ – подчерта той и изтъкна, че най-хубавото е, че героят живее в младите великотърновци. „За поредна година близо 100 ученици и младежи от старопрестолния град преминаха по стъпките на Ботевата чета в традиционния национален поход. Благодаря им за тази чудесна проява на родолюбие. Благодаря и на техните родители, семейства и учители.“ – каза кметът.
„Христо Ботев и българските герои живяха и се бориха, за да ни има нас днес, за да бъде България свободна, независима и силна европейска държава. А наш дълг е да сме единни и да работим за децата на Велико Търново и за Родината.“, категоричен е Даниел Панов.
Пред паметника на Ботев бяха поднесени венци и цветя. В същото време бяха поставени часови, отдадена чест и поднесени цветя пред паметниците „Васил Левски”, „Паметник на обесените”, „Стефан Стамболов”, „Велчова завера”, Паметната плоча на загиналите и на гробовете на Венета и Иванка Ботеви.
Пред паметника „Майка България” бе представена литературната композиция „Спасена памет“, посветена на 143 год. от гибелта на Христо Ботев, в изпълнение на Михаела Стоянова, Белослава Маринова и Иван Брайнов, ученици от ПМГ „Васил Друмев”.
С военен ритуал бяха поднесени венци и цветя на признателност.
Кметът Даниел Панов отдаде почит заедно с по-малкия си син Ивайло.
Словото на Ботев е вечно, вълнуващо и незабравимо. Нека си спомним неговите стихове и заветни думи, написани преди да стане на 28 години:
Из „Хаджи Димитър“:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира. Него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
Из „Елегия“:
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Из "Към брата си":
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Из "В механата":
Грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Из „Борба“:
Свестните у нас считат за луди,
глупецът, вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Из „Патриот“:
Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
Из „Обесването на Васил Левски":
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Из "На прощаване в 1868 г."
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Из писмата и прозата на Ботев:
„В продължение на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора“;
"Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.";
"Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.";
„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“;
"Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!";
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.".
Пророческите думи на Христо Ботев са изпълнени - той живее в нашите души и сърца.
