Върховният касационен съд намали ефективната присъда на моториста Диян Станчев, убил на пътя през лятото на 2011 година по непредпазливост Лора Казанлиева. Третата съдебна инстанция намали размера на присъденото от Варненския апелативен съд наказание 2 години и половина затвор на 2 години „лишаване от свобода”. Върховният съд остави в сила останалата част от присъдата, с която подсъдимият е лишен за 4 години от правото да управлява МПС.
От съда припомнят историята на дългата съдебна сага, започнала през 2011 година, месеци след като на 17 юли същата година, при управление на мотоциклет „Хонда” и приближаване към пешеходна пътека Диян Станчев не пропуснал преминаващото момиче, нарушил правилата за движение, превишил разрешената скорост и по непредпазливост причинил смъртта на 20-годишната Лора.
През същата година Варненският окръжен съд (ВОС) одобри споразумение между подсъдимия и прокуратурата за наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от четири години и две години без книжка, като наказателното производство е било прекратено. През лятото на 2012 година ВКС възобнови делото и го върна за ново разглеждане от друг състав на ВОС. През декември 2012 година ВОС отново произнесе същата присъда. 4 месеца по-късно, през април 2013 година, Варненският апелативен съд я отмени изцяло и отново върна делото на първата инстанция за ново разглеждане. В края на октомври 2013 г., друг състав на ВОС наложи на Диян Станчев ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и четири години без право да управлява МПС. След няколко съдебни заседания през 2014 и 2015 година, тази присъда бе изцяло потвърдена с решение на Варненския апелативен съд от февруари 2015 година.
Ето и по-важните аргументи на третата инстанция при индивидуализирането на наказанието на Диян Станчев.
Според ВКС значимите за определяне на наказанието смекчаващи обстоятелства са: чистото съдебно минало на Диян, липсата на други нарушения на ЗДП, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, наличното съпричиняване от страна пострадалата, което е обсъдено от въззивния съд, но не било отчетено при определяне на наказанието. ВКС счита, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата без да се огледа, е предприела пресичане, не се е съобразила с разстоянието до приближаващия мотор и неговата скорост и е попаднала в опасната зона за спиране. „На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства”, е записано в решението на ВКС. В случая пострадалата е следвало да се огледа и да прецени, че подсъдимият се е движел бързо и е на близко разстояние, както това е направила свидетелката Е., която поглеждайки надясно е видяла бързо приближаващи се светлини на МПС и не е предприела пресичане”.
В заключение ВКС намира, че „на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства - под средния предел на предвиденото в закона, а не в близост до него, както са сторили ВОС и Апелативен съд Варна. Ето защо, наказание от две години лишаване от свобода е съответно на отчетените по-горе обстоятелства”.
Това решение на ВКС е подписано с особеното мнение на съдия Севдалин Мавров, който не споделя приетото от състава на съда и предходните инстанции съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата. Съдията счита, че „ударът е бил непредотвратим, поради навлизане на Лора в опасната зона за спиране на мотоциклета, но това се дължи единствено и само на движението на Станчев с превишена скорост от 87.9 км/ч в рамките на населеното място. Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко, да са в състояние да преценят скоростта им на движение, поради възрастови особености, житейска зрялост, и др.”.
Решението на ВКС не подлежи на обжалване или протест.
Снимка: Архив