Тодоровден 2020: Кой е Св. Тодор или тайните на Тодоровата неделя

25 февруари 2020, 14:45 часа

Тодоровден 2020г. се пада на 7 март. Това е един от големите български празници, познати по българските земи още като Тодоровска, Тудоровска неделя, Тримирна неделя, Булкина неделя, Черна неделя или Конски Великден. Ето всичко, което трябва да знаете за тайните на Конския Великден:

Кога се празнува Тодоровден?

В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоровден, който винаги се пада в събота. Тази година празникът е на 7 март.

Поверието разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът (копието на светеца), започва да се издига пара и земята се затопля.

Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове: По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Защо в центъра на празника са конете?

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Първата седмица след Сирни Заговезни заема важно място в общо българския календар. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици - Св. Тодор Тирон и Св.Тодор Стратилат. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини светии е разпространен в българските земи. Именно в тяхна чест се устройват (надбягване с коне) по места. Оттук и названието Конски Великден.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

Кой е свети Тодор и как изглежда той?

Свети Тодор е от светците, чийто образ съдържа множество черти, които отвеждат към езически вярвания и практики. Празникът му е винаги в събота, а този ден е смятан за ден на мъртвите из цялата българска етническа територия.

В изографисването на средновековните църкви светците конници се изписват в ниската част, защото те пазят връзката с предците и земята. В народните представи Свети Тодор е конник. Повечето фразеологизми го регистрират именно като такъв – "Дядо Тудур идва с белия си кон и обикаля нощно време селото", "Свети Тудур е каракончо и ходи на бял кон през Тудурица", "Дядо Тудур е овампирчен и гази с белия си кон тия, дето работят през Тудурица".

Едно от названията на Тодоровден – Конски великден показва почит към коня, който е неотменна част от образа на светеца.

Освен това конят на Свети Тодор винаги е бял. Белият кон е атрибут на небесния бог Тангра, а в славянските предания и богът на войната и победата Свентовит слиза в подземното царство с помощта на бял кон.

Широка семантична натовареност носи именно този бял цвят, който освен че характеризира коня, понякога се явява директна характеристика и на самия светец – "Свети Тудур излиза от гробището като таласъм в бели дрехи", "С бялата аба Тодор" (макар че вторият фразеологизъм служи за означение на някого, за когото са дадени ограничени сведения, недостатъчни за неговото разпознаване, връзката с отвъдното и непознатото е запазена).

Много често в народните вярвания и чумата язди на бял кон, а тя е метафоричен образ на смъртта. В митологичен план белият цвят се свързва с представите за отвъдния свят на мъртвите и прадедите. С бели плащове и на бели коне идват също тайнствените демонични конници, познати сред сърбите и власите като „тудурици". Тези свръхестествени персонажи обикновено излизат сред хората единствено през Тодоровата седмица.

Защо на места Свети Тодор е лош?

Осмислянето на Свети Тодор като лош и свързването му с наказването на тези, които не спазват забраните и общоприетите правила - "Дядо Тудур е овампирчен и гази с белия си кон тия, дето работят през Тудурица", "Свети Тудур се присънва на хората като таласъм" – продължава и в поговорките - "Бий, Тодорчо, майка си" и "Ще играе тънка Тодора".

Някои от фразеологизмите, свързани с празника, изразяват народната мъдрост относно времето и предстоящите във връзка с пролетта промени:" Дойде ли Свети Тодор, дойде и лятото".

Какви са обичаите през всеки ден от Тодоровата неделя

Наименованията на дните от Тодоровската неделя се определят от обичаите, извършвани на тях, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата. Ето какви са те:

Чист Понеделник: Кукувден или Кукеровден

На Чист понеделник традицията повелява жените измиват всички блажни съдове с гореща вода. Обикновено перат и чистят вкъщи. Събраната смет изхвърлят на улицата заедно с водата, защото се вярва, че така се изхвърлят бълхите от дома. Този ден приготвят храна за цялата седмица поради забраната да се готви през останалите дни. Названието Песи (пъси) понеделник идва от обичая на този ден в Източна Тракия и Добруджа да се люлеят кучетата "за бяс, известен още като "тричане".

Според народното вярване люляното на въже куче или пък гонено с при-вързана на опашката тенекия ще бъде запазено от болестта бяс. Чистият понеделник се нарича още Куковден, Кукеров ден.

Вторник: Сух или черен вторник

Вторникът, определян още католош, черен, сух, глух, усовски, се смята за най-лошия от всички вторници през годината. Видният етнограф и фолклорист Д. Маринов помества обяснение, че народната етимология извежда названието усовски от усов–лош дух, който суши краката на добитъка. На този ден според традицията се взема трикрако столче, на което единия крак се намазва с лой, увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на добитъка. Това се прави заради демона усо̀в, който "изсушавал" ― краката на домашните животни. Празнува се в чест на болестта устрел (или усов). Някъде наричат деня Сух вторник, защото от него започва сушата.

За предпазване от болестите и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекадяват я и раздават на съседите. Вярва сеи че този ден е "началникът на сушата, затова се почита и против суша – на много места в страната през този вторник се меси обреден хляб, който се разчупва на дръвника и с него се канят дъждовните облаци. Залък от него се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за дъгата, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при стожера на хармана.

Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали.

Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет.

Сряда: Лудата сряда

В сряда според народните вярвания хората празнуват, за да се предпазят от лудост и да запазят баланса в живота си. Свързва се с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото —дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че "му е слаб ангелът" ― и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. Спазва се главно от моми, годеници и възрастни жени, които според традицията не ядат и не пият през този ден.

Луда сряда или Черна/куца/крива сряда и е един от най-лошите дни през годината. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е. На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари.

Четвъртък: Въртолома

Четвъртъкът от Тодоровата неделя се нарича въртоглав четвъртък или въртолома. През него традицията изисква строгото спазване на някои забрани, с които се цели да се предпазят хората и домашните животни от „въртоглавие".

Жените не навиват прежда, не въртят чекрък. Раздават прекаден обреден хляб, част от който слагат в кърмата на овцете. От същия хляб запазват малко и с него лекуват през годината виене на свят (шемет).

Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят). Не се варят вода и чорби; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек през годината. Според вярванията болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре. За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъде мравучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място. Вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки.

Петък: Шеметен петък или Куц петък

Петъкът от тази седмица е известен и като Шамотен петък или Шеметен петък. Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден по традиция жените не се мият, не се решат и не работят с вретено. Най-лошият и опасен ден в седмицата – петият е Черен петък (Куц петък, Глух петък, Луд или Сух петък).

Вярва се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата - от гръм, градушка и суша.

Събота: Тодоровден

Тодоровата събота или Тодоровден/ Тудорица навсякъде се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва и названието Конски Великден, Тудорица.

Традиционно на българската трапеза има пита, замесена с мая, леща, чорба от гъби. Най-интересният момент от празника, който заангажира целия колектив, е надбягването с коне – кушия, тудорица, домле.

Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните традиционни обредни действия в обичайно-празничния комплекс.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Интересна е връзката между обредността от Тодоровден и култът към мъртвите. На отделни места преди надбягването мъжете обикалят гробището с конете или пък самото състезание се провежда около гробището.

На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си.

В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер нацърква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царе-вица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В Родопската област е известен обичаят бекане.

След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.