Във второто си издание тази седмица петъчната рубрика на „Българският пътеводител“ в Actualno.com остава на възрожденска вълна. След като обиколихме неостаряващите Лещен, Ковачевица, Гърмен и Огняново, сега ви предлагаме да поемем към централните части на Стара планина, където ни очакват места с живи вековни традиции и дух, места, които предизвикват нашия поклон пред историята, чудати природни творения, които ще ни пленят с красотата си.
За района на Трявна, Габрово, Дряново и Севлиево спокойно може да бъде въведен термина „най-занаятчийски регион“. „Заслугите“ за това са на прочутата Тревненска иконописна школа, на тревненските строители, на куюмджиите (златарите) от Габровско, на множеството представители на още редица занаяти - бакърджийство (изработване на медни съдове), грънчарство, дърворезбарство, гайтанджийство, коларо-железарство, кожухарство, казаслък, мутафчийство, хлопкарство (изработка на ковани звънци за животни) и др. Майсторите от тези места в миналото били прочути далеч извън пределите на своите родни селища, а техните произведения и след столетия са живи доказателства за уменията и таланта на възрожденските българи.
ТРЯВНА
Снимка: Георги Йорданов
Тревненската иконописна школа е най-старата от възрожденските школи в България. През нея са преминали над 200 тревненски иконописци, за да разпространяват изкуството и таланта си из цялата страна и да го оставят за нас – техните поколения. Няколко музея в Трявна ни дават шанса да се доближим до това творчество – единственият по рода си Музей на Тревненската иконописна школа или наричан още Музей на иконата, Даскаловата къща, в която се помещава Музеят на резбарското и зографското изкуство, Къщата-музей на революционера Ангел Кънчев, Музеят „Раковата къща“, улицата на занаятите... И всичко това допълнено от невероятната възрожденска атмосфера на типичните някогашни къщи, сред историческите постройки, като Часовниковата кула, Кивгиреният мост, Славейковата къща и много други.
Районът на Трявна е доказателство за хилядолетен живот по тези места и за природна щедрост. Светилищата Сечен камък и Елова могила очакват любителите на мистериозните тракийски ритуали. А парк „Българка“ е уникално природно богатство със своите забележителности, със защитените местности, с многото екопътеки и веломаршрути, условия за конен и екстремен туризъм.
Можете да се отправите и към Габрово, Дряново или археологическия резерват „Боженци“.
ГАБРОВО
Снимка: Димитър Руйков
Градът е известен със съхранените занаяти и хумора на местните хора. Една от причините да го посетите е несъмнено Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“. Уникалният музей на открито спокойно може да бъде определен като „резерват за занаяти“ – в него се съхраняват множество занаяти от габровския регион от втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. В 50-те обекта в комплекса могат да се видят занаятчийски работилници и водни съоръжения. На занаятчийската уличка са разположени 16 къщи, точни копия на сгради от миналото. Те излизат на тесните каменни улички, за да бъдат работилничките по-близо до потребителите. Както е било и в миналото, занаятчиите сами произвеждат и продават изделията си. Тук всеки може да наблюдава автентичната работа на майсторите, да участва в нея и да си закупи произведените изделия. Разнообразието на занаятите няма да отегчи нито един посетител. В „Етъра“ творят наследници на майсторите бакърджии (изработка на медни съдове), грънчарство, дърворезбарство, иконопис, коларо-железарство, кожухарство, куюмджийство, мутафчийство, хлопкарство (изработка на ковани звънци за животни), ножарство, сарачество, тъкачество, фурнаджийство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), музикални инструменти.
А в самия град непременно посетете Дома на хумора и сатирата. Но има още много – можете да съчетаете познавателната обиколка из многото музеи на града (сред които Интерактивния музей на индустрията) с разходка по горските пътеки наоколо. Някои ще ви отведат от прочутата местност Узана, до едноименната хижа и до географския център на България – подножието на връх Исполин, който се намира в местността, ще стигнете и при вековното дърво Големия бук. Все места, които няма нито една причина да не харесате.
Ако изберете ДРЯНОВО,
Снимка: Димитър Руйков
то сигурно ще пожелаете да се докоснете до историята и природата на това място. Тук ви очакват Дряновският манастир „Св. архангел Михаил“ със своето историческо участие в подготовката на Априлското въстание, пещерата „Бачо Киро“, разкриваща причудливи галерии и зали, а според някои и доказателства за живот от епохата на палеолита, множеството музейни експозиции в града, съхранили възрожденския бит и култура на майстори-занаятчии. Ще се докоснете до архитектурния стил на майстор Колю Фичето и до различни археологически находки. Не подминавайте къщата-музей „Икономовата къща“ и музея „Колю Фичето“, представящи по интересен начин делото на знаменития възрожденски майстор. Недалеч от тук може да поемете по близката екопътека, която ще ви отведе до римската крепост „Дискодуратера“.
СЕВЛИЕВО често остава
извън списъците на туристическите дестинации. Но твърдо можем да заявим, че това е несправедливо. „Запазена марка“ на Севлиево е обработката на кожи. Това е основният занаят, който бил развиван тук през ХVІІІ и ХІХ в., когато редица професии процъфтявали в града. В цяла Османска империя и в Европа била изнасяна продукцията на местните майстори-кожари. В резултат на тази търговия през 1882 г. отворила първата в града кожарска фабрика. До днес в Севлиево има десетки кожарски работилници, но несъмнено с най-голяма стойност е Табахана заради самата й сграда, която е във възрожденски стил. Тя е отворена за посещения и предоставя на гостите си уникален досег с така важния занаят за севлиевци в миналото. За да е пълноценно пътешествието ви, добавете някои от манастирите в района и архитектурно-етнографския комплекс „Дандоловите къщи“, а за десерт си оставете средновековната крепост и град Хоталич.
Независимо дали ще изберете пътуването ви в този район да е по историческите места или сред природните красоти, или ще комбинирате двете, със сигурност ще отнесете със себе си късче от този „най-занаятчийски регион“.
Автор: Петя Георгиева, НТК „Българският пътеводител“
