След като минаваме от четири часови зони в пета и се намираме във въздуха в продължение на 5 часа, сутринта най-после се приземяваме в сърцето на Сибир - Иркутск. Може да се каже, че сме загубили 5 часа спрямо България.
Впечатляваме се от компактността на летището. Още с влизането вече си на терминала, като това не му е попречило да побира в себе си абсолютно всичко, от което хората биха имали нужда. Намираме кръчма пълна с народ, зажаднял за ранна бира, сувенирен магазин, от който можете да си купите кожа за мечка, ако случайно ви се прииска, аптека при нужда и дори един цветарски магазин.
Ние трябва да вземем рентакар, който е единствен тук и отваря в 9, чийто служител, слава богу, е по-рано на поста си. Радостта ни обаче трае доста кратко, защото се оказва, че ще трябва да доплатим още 4,000 рубли (1 лв = 43 рубли), защото резервацията ни все пак е за 9:00 ч. Което само по себе си ви дава отговора, защо сме опознали толкова добре всеки ъгъл на малкото летище...
Идеята да излезем на 6 градусовият сибирски въздух по къс ръкав е страхотно изпитание, но действа като студен душ и ни изпълва с енергия. Наблюдаваме тълпите от местни, които се спускат на талази към летището. Там, дърпащи по един куфар, търчат три руски лелички, с високо вирнати прически и гърди и облечени доста по-леко от нашето усещане за времето. От друго място пък изскачат младежи, с типичния си захабен младежки вид със сакове и анцузи, които сякаш нямат търпение да се шмугнат в терминала. Всеки един от тях е с маска на устата и носа си и макар по-скоро формална, веднага след влизането предстои проверка за всички.
Въпросната малка кръчма е готова да се пръсне, защото хората не спират да влизат в нея, а тя смело ги поглъща. Всеки иска да пийне едно преди полета си я за Сочи, я за Санкт Петербург и като цяло, летището е изключително заето в работата си да приема и изпраща хората.
В 9:00 ч. ние послушно сме се строили пред малкия офис на рентакар-а, но там, уви, няма никого. Чакаме търпеливо в продължение на пет, десет, петнадесет минути и в 9:20 ч нашият човек пристига. В ръката си носи енергийна напитка, а на лицето му е изписан строг и делови поглед. Без да губи повече време, човекът рентакар започва да подготвя нужните документи с цялото си внимание, на което е способен и без да се препира или да бърза кой знае колко. Планината от принтирани листи расте, а той бие печатите така, сякаш животът му зависи от това ударите от печата да бъдат чути от всеки един човек на летището.
При всеки удар ни дожаляваше за бюрото, на което се извършваше този свещен акт, защото потреперваше така сякаш ще се разпадне всеки момент.
От колата, която трябваше да използваме, той първо извади 6 бебешки столчета (?!), разходи се отново до терминала, за да вземе документите, но те се оказаха в колата и докато всички тези упражнения бъдат изпълнени часът напредна и стана 10:20 ч. И тъй като ние не бяхме спали вече цяло едно денонощие, уви, не успяхме да се насладим напълно на цялото това страстно изпълнение.
Имахме план да се срещнем с местен гид в 11 ч., който също закъсня, което за нас беше плюс, тъй като успяхме да си поемем малко въздух докато стане 12 ч.
Тогава се намерихме и събрахме с Дана. Дана е учител, който от време на време се наема да приеме заблудени чудаци, като нас, дошли да видят чудесата на Иркутск.
Тъй като хотелът беше на центъра, на мен ми направи впечатление, че е изключително пусто и това стана моят първи въпрос към нея: Събота е, времето е хубаво и слънчево, защо няма хора?!
Основан през 17 век, като център за търговия, по-късно в Иркутск, през 19 век, огромна вълна от изгнаници пристига и се настанява. Заради въстанието на декабристите, те са изпратени от царя и в тях влизат и много интелектуалци, и бивши военни. Всички те тотално променят вида на града и го превръщат в образователен и културен център.
В него се случват и едни от най-големите битки между белогвардейците и червеноармейците след Октомврийската революция. Накрая с убийството на Александър Колчак през 1920 г., лидерът на белите, комунизмът окончателно побеждава в Русия.
Фактът, че Иркутск става на пепел след огромен пожар в края на 19 век също изобщо не е странен, тъй като дървото е било основен материал тук, а видът му е шарена смесица от различни стилове и периоди на възход и падение. Виждаме от опушена дървена къща с ръчно изработени орнаменти, до изключителни здания от края на 19 и началото на 20 век. Всякакви смесици от хора, с всякакви странни вкусове ни позволяват да видим стари социалистически блокове наредени еклектично до нови сгради. И макар всичко да е поддържано, дори остъклените тераси по фасадите са от различни материали и в различни стилове.
И до ден днешен на оригиналното си място стои изправен паметникът на Ленин, който чрез референдум е спасен от местните. Другото което все още е тук непокътнато, е наследството на СССР, което стои и на фасадата на банката на бившата държава със съответния си надпис “СССР”. А добре познатите сърп и чук, красят като брошка зданието на Транссибирската железница. Сякаш Съветският съюз никога не си е тръгвал от тук и няма намерение да го прави.
700 000 населяват Иркутск (който ние все пак не успяхме да видим кой знае колко) и една много голяма част от тях са все млади хора, една причина, за което вероятно са многобройните университети, като най-водещ и известен е медицинският.
През града също така се носи и река Аргана, която е единствената, излизаща от езеро Байкал. Благодарение на нея, Иркутск определено изглежда доста по-чаровен и доста по-жив. Разхождайки се си отбелязваме, че можем да си купим различни видове класно кафе или да си изберем между 5 различни вкуса лимонада, но ако искаме да опитаме нещо традиционно, като например пирожки, оставаме разочаровани.
И в крайна сметка, макар и чист и спретнат, градът изглежда овехтял, позабравен и определено нуждаещ се от нова бустерна доза енергия за предстоящите му сто години.
Може би се повтарям, но за да опознаеш един град най-добре и най-лично, мястото което трябва да посетиш, е пазарът му, който тук е онова забравено място в София, където професионални продавачи на най-различни продукти, основно плодове и зеленчуци, предлагат всичко, което в сезона си можем да намерим и у дома в България. Цените спрямо нашето ниво почти не се различават, дори са по-ниски на моменти, което намирам за удивително за Сибир. Но може и за България.
Непоклатими баби стоят чинно до продавачите и продават от сладко до сибирски билки, а зад тях се намира сграда тип хали, където намираш месо с много добра селекция. Млечни, риби, мръвки - има всичко. А това всичко изглежда много добре, свежо и прясно и търговците не се избиват да ти подвикват и придърпват на своята сергия.
Там намираме и най-добрите чебуреки в града, както потвърди гръмко и охраната на мястото, който явно е проследил жадния ми поглед, докато паралелно се възхищавах и на кедровите ядки на друг щанд.
Когато приключвахме обиколката си, Дана ни сподели за градски символ, носещ името “Бабр”, в което ние бяхме на 150% убедени, че се превежда бобър. След като ни заведе до заветната бобърска статуя обаче, установихме, че нещо не беше наред с животинката. Той не само не приличаше на бобър, а и на всичкото отгоре беше стиснал в зъбите си белка. А ние не знаехме, че бобрите могат да бъдат и хищни…
Разбира се, оказа се, че това не е никакъв бобър, а Бабр е сибирски тигър, който в случая смело беше захапал самур.
След това дълго обикаляне из Иркутск и беседата, която ни съпътстваше, решихме да да шмугнем в местен мол, който подобно на повечето неща тук бе скромен и малък. Целта ни беше да си купим СИМ карти за интернет, а и да се освежим, като пием по една лимонада.
36 часа на крака по-късно стигнахме до извода, че няма да е лошо да отделим малко време за сън и да си починем, а за вечерята се доверихме на препоръките на Дана и да пробваме изцяло монголската кухня. В крайна сметка щом не успяхме да стигнем до Монголия тази година, поне можем да пробваме храната им, а руската кухня ще имаме достатъчно възможности да я пробваме.
Най-важните впечатления от вечерята бяха две: Обслужването беше на много високо ниво и монголските водка и бира също бяха изненадващо добри.
Потрошени от път и изпълнени с впечатления и вълнения, най-после с последни сили се добрахме до хотела и потънахме в леглата си.
А на другия ден с трепет очаквахме близката си среща с най-известното и най-голямо езеро на света - езерото Байкал.
Останете с нас в канала, за да ви запознаем с него и още много любопитства, а повече снимки можете да видите на Facebook страницата: https://www.facebook.com/SixAJourney , а също и на интернет страницата: http://six-a.net/
