Сгушен в скута на живописните Сини камъни, Сливен винаги е бил интересна и предпочитана туристическа спирка за ценителите на историята, културата и природните красоти. Люлка на Българското Възраждане и модерния ни стопански живот, дал на България плеяда духовни дейци – стожери на родната култура, литература и българщина, той заслужава и очаква своите летни гости.
Запознаването ви с града може да започне с тур по пешеходната зона, сред прохладата на стари дървета, кокетни заведения и няколко забележителни барокови сгради, напомнящи за фабрикантската слава на Сливен от началото на миналия век. Заслужава си те да бъдат посетени, тъй като в залите им са експонирани уникални археологически и художествени артефакти от фондовете на Регионалния исторически музей и Сливенската художествена галерия. Пешеходната зона на Сливен започва от централния градски площад със забележителния паметник на Хаджи Димитър, обрамчен с прекрасни скулптурни портрети на още осем знакови възрожденски дейци, родом от Сливен, и завършва с градския парк, предлагащ зона за плаж и множество атракциони.
Историческата разходка из Сливен непременно ще ви отведе до античната и средновековна крепост „Туида“. Тя се намира на хълма „Хисарлъка“ в северната част на града и разкрива приказна гледка към околността – на север към живописния скален релеф на Сините камъни, на запад към красивите гористи възвишения, обгърнали като в скут града, а на юг – към самия Сливен, разстлан в подножието на крепостта. Първите сведения за „Туида“ са от II век, когато тя се споменава като римски търговски, административен и религиозен център. Крепостта преживява периоди на разцвет и разруха, на нахлувания, завладявания и въздигания по времето на няколко империи, на Първото и Второто Българско царство. Следи от превратностите на историята могат да се видят и днес сред руините на магнетичното място, където преди стотици години е възникнал градът.
През 2012 година Община Сливен завърши реновирането и социализирането на крепостта „Туида“ по проект, финансиран по ОП „Регионално развитие“. Тя бе отворена за посещения и събития, и в момента е един от най-посещаваните туристически обекти в региона. Новопостроеният амфитеатър и благоустроената площ между частично възстановените крепостни стени често се превръщат в сцена за младежки и културни събития, както и за атрактивни исторически възстановки. Крепостта предлага вълнуващи преживявания и предизвикателства за своите посетители – например да се облекат в антични средновековни костюми, да стрелят с типични за епохите оръжия, да изработят сами предмети и сувенири по старинни технологии и много други. Това лято крепостта „Туида“ за пръв път ще бъде естествен декор и за оперен спектакъл – внушителната „Аида“ на Джузепе Верди, в постановка на Старозагорската опера, с участието на няколко от сливенските оперни звезди. Датата е 14 юли.
Разходка през епохите в Сливен може да продължи с посещение на няколко интересни възрожденски къщи, разположени в един от най-старите квартали на града – Кафтанджийската махала, скупчена около забележителната Гюр-чешма. В миналото чешмата била важна спирка, от която потегляли керваните със стоки към Одрин и Цариград и слизали стадата и дървесина от Балкана.
От тук към Русия потеглил и съвсем младият Добри Чинтулов, с торбичка на рамо, а в сърцето със страстна „любородна“ мечта – да се завърне, за да буди приспаната народната свяст. Съвсем близо до Гюр-чешма, в тесен калдаръмен сокак, се намира къщата-музей на първия български възрожденски поет. В красивата двукатна къща е пресъздадена атмосферата, в която няколко десетилетия живее и твори Добри Чинтулов - поетът, възпламенил със стиховете и цигулката си няколко поколения българи към бунт и свобода. Документалната експозиция представя творческия и житейски път на възрожденеца, рано ослепял, но прозрял и възпял българското Освобождение.
Съвсем наблизо до Чинтуловата къща-музей, сгушени сред бухнали в зеленина дворове, зад дебели дъбови порти, очакват своите посетители двете къщи на сливенския бит. Арнауткината къща ще ни пренесе в битието на заможния и буден Сливен през Възраждането, сред наредбата, облеклата, обичаите, културата, ценностите и поминъка на сливналии. В съседната къща е не по-малко интересно, защото в нея е представен Сливен от първите десетилетия на ХХ век, с виенските мебели и костюми, с европейските въжделения и маниери, с напредничавите стопански инициативи и културни интереси на просветените сливналии. Това е времето, когато Сливен се утвърждава като проспериращ град с мощно развиваща се индустрия и европейско благоустрояване, с богат социален и културен живот и изключително високо ниво на образованието. Голяма част от елита на града и просветните му дейци са възпитаници на университетите в Европа и, завръщайки се, привнасят високата европейска цивилизованост под Сините камъни.
В непосредствена близост до реставрираните и населени с памет и живот възрожденски къщи се намира единственият в България Музей на текстилната индустрия. На пръв поглед непретенциозната сграда e построена през 1907 г. за първото у нас професионално училище (наречено Държавна образцова текстилна фабрика „Добри Желязков”). Музеят ще ви изненада с изключителната си сбирка от автентични мостри и документи из историята на текстила, и най-вече с работещите тъкачни и предачни машини, които могат да се задвижат пред собствените ви очи. В арт-работилниците пък може да се запознаете с различни техники на производство, боядисване и щамповане на текстил и да си изработите свой текстилен уникат за спомен.
Националният музей на текстилната индустрия се намира в непосредствено съседство с една от най-големите забележителности на Сливен – първата фабрика на Балканите. Създадена е през далечната 1834 година от предприемчивия сливенец Добри Желязков. Фабриката е организрана по европейски образец, а първите чаркове и машинни чертежи били пренесени тайно от Русия, за да не бъде предизвикан отпор от страна на турските власти. Много скоро амбициозният сливенски предприемач получава специален статут от султана и започва да произвежда платове за османската армия. Всъщност, историята на Добри Желязков - Фабрикаджията не е толкова щастлива, но неговото начинание дава сериозен импулс за развитие и просперитет на Сливен. Зданието на първата българска фабрика (построено през 1843 г.) също има твърде превратна съдба – дълго време след Освобождението то функционира като затвор, сдобил се със славата на един от най-зловещите през първата половина на ХХ век. Днес импозантната сграда е приютила зад дебелите си каменни стени голяма част от фонда и експозициите на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“. В момента в залите ѝ могат да се видят няколко изложби, посветени на значимото и знаково участие на Сливен в Освобождението, Съединението, Балканските войни и съзиждането на модерната българска държава.
Разбира се, обиколката из Града на стоте войводи не може да приключи без посещение на къщата-музей на Хаджи Димитър. Разположена в самото начало на известния сливенски квартал „Клуцохор“, тя раздипля пред нас интересни и малко познати факти за произхода, семейството, детството и бунтовната дейност на легендарния войвода, положил младия си, 28-годишен живот пред олтара на свободата. В богатата предметно-документална експозиция се проследява пътят на легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, завършил трагично на връх Бузлужда.
Снимки: Actualno.com
В тази къща се влиза като на поклонение… И се излиза с покълнала гордост и надежда за България.
Защото Хаджията завинаги си остава мяра за служене „в името на драгоценното ни Отечество“.
Тази мяра е скътана дълбоко в сърцето на Сливен.
И резонира в младото лице на града.
