Маги Назер е на 23 години и е студентка по социология в Middlebury College. Не веднъж сме се наслаждавали на пътеписите ѝ и ето, че сега отново може да проследим пътешествията ѝ по света. Този път Маги ни разказва за Сиера Леоне.
След дълги часове прекарани в чакане и път най-накрая се отзовах на летището Лунги в Сиера Леоне. Бързо си взех багажа и не след дълго ме заобиколиха група мъже, предлагащи ми най-учтиво различни възможности за превоз до Фрийтаун, столицата на Сиера Леоне. Мястото, където се намира летището е отделено от Фрийтаун със залив.
Чернор Бах- приятел от Сиера Леоне, който работи за съвета на населението към ООН (the UN Population Council)- ми беше дал инструкции, които аз очевидно съм запомнила погрешно, тъй като в последствие се оказа, че съм се качила на погрешното корабче. Още от първия момент започнах да се сблъсквам както с реалността, така и със своите погрешни представи за нея, изградени в следствие на прочетеното и чутото за държавата. Така например след като минахме покрай върволица от къщи подобни на бараки, пристигнахме на кея, където ни чакаше Sea Bird корабчето, което даже предлагаше wi-fi!
По време на 20-минутното пътуване се заговорих с един италианец, който се оказа, че работи за делегацията на ЕС в Сиера Леоне. Набързо обсъдихме основните ми тревоги: как да се предпазиш от малария, има ли змии и каква храна могат да понесат изнежените ни европейски стомаси. Направи ми впечатление, че хората са изключително добре организирани до степен каквато не съм виждала нито в България, нито в САЩ, при това без да са стресирани или докачливи: продажбата на билети, поставяне на тагове на багажите, превоза ни с автобусче до корабчето и после разпределянето на багажите беше изпълнено с невероятна бързина и прецизност. С италианеца разменихме контакти, тъй като се оказа, че доскоро работата му е била с джендър въпросите в страната и чакахме заедно известно време, докато дойдат да ни вземат. Когато най-накрая дойде моят местен колега Арнолд да ме вземе се оказа, че ме е чакал на мястото, където спирало другото корабче. Той самият бил по дискотеки цяла вечер, за да не пропусне да се събуди и да ме посрещне- както скоро след това установих сиералеонците знаят как да се забавляват и го правят в големи количества и без повод.
Пристигнах в къщата, в която ще нощувам в следващите пет седмици и бях посрещната от хоста ми, който е от Бангладеш и работи в интернационално НПО, както и неговия местен слуга (това ми е много ново и донякъде трудно за възприемане), който аз първоначално си мислих, че е просто друг наемател. Имах желанието да се изкъпя, но при все че бях впечатлена, че има вътрешна баня с течаща вода (не си го бях представяла така), не можах да се реша да се полея със студена вода. (На сутринта вече нямаше как, но затова в следващия пост!)
След много сън и разговори с хоста ми и негови приятели, които дойдоха за обяд и ме учиха как да ям с ръце по бангладешки, Арнолд дойде да ме вземе, обмених пари и отидохме да вечеряме. След това се разхождахме дълго по една крайбрежна алея, а Арнолд започна да ме учи на креоле- местният диалект, който реално представлява развален Английски и е бил езика на африканските роби, които са слушали своите англоговорящи господари и са използвали езика, без да могат да изговарят определени звуци. Така например знакът на снимката в превод на английски казва: “Let’s keep the beach clean all the time” (“Да пазим плажа чист през цялото време”). Очевидно не е много трудно да научиш креоле или поне да започнеш да го разбираш.
Спане
Първата нощ, без да знам, че трябва да се изпъне мрежата за комарите, и изтощена от дългото пътуване се бях завила с нея като с одеало. На следващия ден май ме бяха усетили и като се прибрах, мрежата беше здраво изпъната, а аз се засрамих, че не ми беше хрумнало. (И в Тайланд съм спала с комарник, но там беше различно.)
Комари
От колежа ми ми предписаха и купиха Маларон за защита срещу малария (въпреки че предпазвал само в около 75% от случаите и имал много лоши старнични ефекти). В Сиера Леоне маларията е най-разпространена през дъждовния сезон юни-август, а през Януари няма толкова комари, което обаче не означава, че не може да се заразиш. При все това на мен ми се искаше да избегна маларона и реших да не почвам да го пия преди да ми стъпи крака тук и сама да видя как стоят нещата. С мрежа или не получих няколко ухапвания още от първата вечер и след като прогресивно ме завладя параноя, на втория ден реших, че ще се надявам на най-доброто и яе започна послушно да пия антималарийните лекарства.
Сим Карта
Колегата ми Арнолд ми донесе СИМ карта, но след като се оказа, че телефонът ми работи само с мини такава, въпросът беше набързо разрешен с помощта на най-обикновени ножици. За момента обаче все още не мога да звъня, тъй като явно трябва да ида някъде и да регистрирам номера с паспорта си.
Пари
След като обмених пари се почувствах като милионер: никога не бях държала повече пачки с банкноти, но разбира се- за жалост!- стойността им хич не е висока. Пет хиляди леона се равняват на по-малко от 1 долар (който върви за около 7,500 леона, ако имаш късмет и според това какви банкноти обменяш- така, например, се оказа, че най-ценени са банкнотите от 50 и 100 долара, по-дребните се обменят на безценица).
Къпане
Както вече писах в предишния си пост, бях изненадана, че имаме баня с течаща вода в къщата, по-друго си го бях представяла. Като се събудих след първите няколко часа сън след пристигането ми, бях толкова потна и преоплена, че страхът от студената вода се изпари. Процедурата по къпането не е сложна, но е странна за повечето от нас, които сме свикнали, всичкото усилие, полагано за къпането, да се изчерпва с едното пускане на душа. Тук наливаш водата на тънка струя в кофа, започваш бавно да се обливаш, търкаш, пак наливаш и повтаряш много пъти… Разбира се, трябва да съм благодарна, че не се налага да се носи водата от кладенец- нещо, което е реалност за голяма част от хората в Африка. В тази връзка преди година взимах клас на тема глобални здравни практики и вместо поредния изпит преподавателката ни ни беше поставила предизвикателство: цяла седмица да разполагаме само с по 10 литра на ден, които сами да пренасяме от фитнес центъра (на края на кампуса) и която трябваше да ни стигне за пиене, къпане, миене на зъби, пускане на вода в тоалетната (за което се изхабяват около 2л. вода при всяко пускане!). Всеки ден трябваше да си водим бележки и да размишляваме върху преживяването, което беше доста нелеко, времеемко и изтощително. невероятно е да си дадеш сметка колко мнгоо време и усилие ни спестяват неща, които дотолкова считаме за даденост.
Очаквайте продължение!
