Подвизите на стотици смели българи, тяхната дързост и вяра са пазили родния дух, копнежа по свободата и надеждата през дългите години на османското робство. Много от тези българи са родени в Сливен. Подбалканският град е получил названието си Градът на 100-те войводи по време на Възраждането именно благодарение на тези самоотвержени бойци. Затова си заслужава да му отделим от времето си, за да го разгледаме и да почерпим от героичния дух на местните бунтовници. Тази седмица предложението за съботно-неделно пътуване на "Българският пътеводител" е именно Сливен.
Градът има богата история, развивал се е през вековете като богат занаятчийски и културен център. Като такъв бил известен още през древността. Продължил тази си слава и през ранното християнство, и през Средновековието, и през вековете на османското владичество, когато още през първите столетия се превърнал в средище на хайдушкото съпротивително движение. Хайдутите били въоръжени местни дружини, които защитавали християнското население от турците. Подвизите на четите на Индже войвода, Злати войвода, Кара Съби, Радой, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Теню войвода се носели като легенди от уста на уста от поробеното население. Списъкът на бележитите българи от Сливен продължава със Сава Доброплодни, Георги Раковски, Филип Тотьо, д-р Иван Селимински, Добри Чинтулов. Сред тях е и изявеният апостол на Априлското въстание – Георги Икономов.
Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов) е един от най-знаменитите български войводи. Роден е през 1840 г. в Сливен. Едва 22-годишен излиза с чета в Балкана и води множество сражения до юли 1868 г., когато на връх Бузлуджа в неравна битка с многочислена войска от турската армия загубва живота си. По повод гибелта му Христо Ботев написва драматичната поема „Хаджи Димитър“. Днес, в негова чест в центъра на Сливен е издигнат красив паметник, а родната му къща е превърната в музей „Хаджи Димитър“. Сградата е строена в края на XVIII в., а в наши дни идва с изцяло възстановен традиционен интериор на родната стая на бележития българин, на гостната, кухнята и типичната сливенска винарска изба. В музея е представена и обширна експозиция за Хаджи Димитър и неговия съратник Стефан Караджа, която съдържа огнестрелно и хладно оръжие, снимки, документи. Къщата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Други места, пазещи историята за героичните бунтовнически времена в Сливен са Пантеонът на Георги Раковски и Музеят на котленските възрожденци. Музеят проследява храбрите дела на над 200 герои, родени в този край – будители, просветители, бунтовници и революционери. В Пантеона, в мраморен саркофаг почиват тленните останки на великия революционер Георги Сава Раковски. Изложено е и копие на сабята му. Всички тези части от българската история изискват нашето преклонение.
Безспорни са причините Сливен да се титулува като Град на стоте войводи. Но на него принадлежат и десетки древни и легендарни места и истории. А някои от природните му забележителности са негови дългогодишни емблеми.
Предполага се, че името на Сливен произхожда от сливането на три реки на негова територия – Асеновска, Селишка и Новоселска. С днешното си име е споменат за първи път от отец Паисий в „История славянобългарска“.
Допълнение към обиколката по хайдушките стъпки тук може да бъдат някои от природните дадености, пръснати из хълмовете, по които някога са кръстосвали смелите дружини. Над града се извисява прочутата забележителност Сините камъни. Те представляват интересни скални образувания, които променят цвета си според времето и светлината. Сините камъни са дали името си на природен парк, който освен тях обхваща и местността Карандила – едно от най-популярните мяста за разходки и почивка в района.
Сините камъни. Снимка: Димитър Руйков
В друга местност в покрайнините на Сливен – Хисарлъка, се намират останките на античната и средновековна крепост „Туида“. Пешеходна пътека отвежда до скалния феномен „Халката“. Той е популярен с поверието, че ако момче и момиче минат заедно през него, ще останат влюбени за цял живот. Съвсем логично това място е популярна сцена на брачни предложения.
А в самия център на Сливен стои живият свидетел на хайдушките времена и много други събития. Това е Старият бряст. Възрастта му е определена на 1100 години. То е останало от т. нар. Велика българска гора, която се простирала от Родопите до Черно море. На това дърво не един хайдутин е намирал смъртта си, обесен от турците. Затова днес дървото се почита като символ на българския народен дух.
Така, с поглед, взрян в детайлите от света наоколо можем да открием нови, интересни и ценни места от българската история и природа. Този път в Сливен.
Автор: Петя Георгиева. Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“
