Ако, разхождайки се из криволичещи тесни улички, обградени от високи планини, усещате силно ухание на рози навсякъде, то вероятно се намирате в Карлово.
Неповторимият дух на града се долавя дори в съвременната му част, където са разположени всички магазини и кафенета. Улиците се вият като малки пътечки към родната къща на Васил Левски, паметника му, „Старият град“, историческия музей, църквата „Свети Николай“ и други забележителности.
Според малко известно предание името на града (възникнал в края на 14 век) идва от Карлъ Ова, което значи „снежно поле“. Това име му дали турците преселници, понеже през първата зима паднал голям сняг и много от тях умрели от студ.
Карлово е пряк наследник на редица селища и крепости в близката околност, които в различните епохи са възниквали, процъфтявали и загивали. Близо до днешно Карлово са били разположени две тракийски селища или светилища – едното на запад, а другото на изток.
Предполага се, че развалините на западното били крепост или град Коспис. Според Иречек името Копсис продължава да съществува и до днес в турското наименование на долината на река Стряма – Гьопса. Що се отнася до селището, източно от града, името му е чисто славянско – Сушица, запазено в много предания и документи, а в някои стари карти и известия се среща като название на днешно Карлово.
Най-старият занаят бил кожарството, но най-важният останал гайтанджийството. Гайтаните са се ползвали за украса на някогашното облекло.
Карловци първи използват медни казани за дестилация на розовото масло. Още през 1820 година тук за били засети 6000 дка розови градини.
Съвременното розоварене датира от петдесетте години на миналия век. Българската маслодайна роза е с най-високо качество в света, като цветовете в карловската роза съдържат най-много етерично масло.
В Карловското поле има благоприятни условия за отглеждане не само на роза, но също така на мента, лавандула, лозя и овошки. Над града, Балканът е покрит с борови и дъбови гори, а над тях се зеленеят горски пасища. През Карлово тече бистрата и камениста Стара река.
В този възрожденски град, величествената природа се преплита с паметници, къщи и музеи, съхранили историята за Апостола на българската свобода Васил Левски.
Родната му къща се намира в западната част. Строена е през 18 вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви.
Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер, без прозорец със сандък за брашно и други съдове. Вдясно е скривалището.
Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна.
Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гаитани и полуоткрита бояджийница.
Дълго необитаваната къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933г. върху разкритите и основи по проект на арх. Димитър Иванов.
Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев.
Ценна помощ за възстановяването в първоначалния и вид, за вътрешната и уредба оказват племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна. През 1937г. тя отваря врати за посетители.
Комплексът включва още зала за експозиция, Чардаклиевата къща, Онбашиевата къща и параклисът „Всех святих болгарских“, където се съхранява най-ценната реликва – косите на Апостола.
Чардаклиевата къща се намира в непосредствено съседство с родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на лелята на Апостола Дона Чардаклиева – сестра на Гина Кунчева. Къщата е била строена около 1840г. Възстановена е през 1994-1996г. и днес е част от музейния комплекс.
Интересно е, че паметникът на Левски е разположен доста далече от родната къща – в стария град. Негов автор е българският скулптор Марин Василев. Първата копка е направена през 1903г., а е завършен през 1907г.
Паметни знаци са поставени на местата, където са се намирали Караивановия хан, къщата на сестрата на Левски Яна, къщата на Иван Грозев, в местността “Млати шумка”, където е основан от Апостола революционния комитет в Карлово, на ул. “Васил Караиванов” – някогашната местност “Алтън чаир”, където през 1864 г. Левски отрязва косите си и снема монашеското расо, за да се посвети изцяло на революционното дело.
В града е запазена и къщата на сестрите Неда и Гана Тачеви, в която Левски често отсядал, пишел писма, работел върху документи и укривал архива на революционната организация.
Къщата на Райно Попович е свързана с ранните години на Васил Левски и с революционния период от живота му. Тук малкият Васил Кунчев взема уроци по църковнославянски език и църковно пеене при даскал Райно Попович. От тук след среща с д-р Киро Попов (зет на Р. Попович и член на комитета) Апостола поема за последен път през Балкана, Троян и Ловеч към Къкрина.
В Къщата на Ганю Маджереца (един от членовете на карловския революционен комитет, основан от Апостола) Левски винаги е намирал сигурен подслон, една от т.нар. “тайни къщи”. Тя е свързана и с ушиването на знамето на карловския комитет по лична поръка на Апостола. Къщата по-късно е посещавана от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други революционни дейци при подготовка на Априлското въстание.
В църквата “Света Богородица” Дякона е ръкоположен в йеродяконски сан през 1859 г.
Историческият музей в Карлово се помещава в сградата на бившето мъжко училище. През своето стогодишно съществуване музеят е съхранил във фондовете си стотици паметници на културата от древността до наши дни и дава на посетителите възможност да проследят историята на карловския регион. Като експозиции към музея функционират и:
Даскал Ботевата къща, в която има уредена документална експозиция за бащата на поета-революционер Христо Ботев Ботьо Петков.
Мазаковата къща. е построена през 1840г. от Христо Попвасилев, учител и свещеник в Карлово. През 1877г. той посреща руските войски и в следствие на това при повторното завладяване на града от османската армия е откаран в Пловдив и обесен. След смъртта му къщата остава в наследство на дъщеря му Елена, която се омъжва за опълченеца Стефан Мазаков, участвал в изграждането на паметника на Васил Левски в Карлово. Днес в къщата е уредена етнографска експозиция.
Безспорен принос в духовното пробуждане и развитието на девическото образование в град Карлово има Женското дружество “Възпитание”, създадено на 14 септември 1869 година.
Развитието на обществения дух и жаждата за образование извикват за живот нова организация в Карлово – Ученолюбивата дружина, създадена на 1 март 1870 година.
Членовете на дружината развиват широка обществена дейност, организират първите театрални представления в Карлово, приходите от които изцяло са за издръжка на училищата. Голяма част от членовете на ученолюбивата дружина стават членове на революционния комитет, основан от Васил Левски.
Автор: Виктория Пенева Снимки: Десислава Мирчева
