Щангистът Христо Христов е една от надеждите на България за медал на Олимпиадата. На Игрите в Токио състезателят на варненския „Титан“ ще вдига в категория до 109 кг., като това ще е дебют за него на най-големия спортен форум.
Макар че е само на 20 години, Христо вече има впечатляваща визитка. При мъжете той стана втори на Европейско и първи на Олимпийска квалификация в Доха, спечелил е също сребърен медал от Младежка Олимпиада, две световни титли за юноши и младежи и четири европейски за кадети и юноши.
Виж тук какво сподели Христо Христов относно това каква ще бъде нагласата му за състезанието в Япония, какво мисли за основните си конкуренти и кой ще е ключът към успеха.
Г-н Христов, как върви подготовката Ви и кога летите за Токио?
Тренировките протичат по план на НБ „Спортпалас“ край Варна, където ще останем до 21 юли. Тогава летим от Варна за Истанбул и оттам за Токио. Състезанието, в което ще участвам, е на 3 август.
По колко часа на ден сте в залата и как се чувствате?
Правя две тренировки по 3 часа. В момента се чувствам прекрасно и най-хубавато е, че болките, които имах по-рано през годината, отшумяха. Подготовката е направена така, че да достигна върхова форма в Токио.
Как сте с килограмите?
Перфектно. Може да се наложи да сваля най-много 2-3. Това е нищо, мога да го направя и дни преди да изляза на подиума в Токио.
Спазвате ли хранителен режим?
Няма нещо, от което да се лишавам, щом килограмите ми са в норма. Храня се с всичко, но всичко е в рамки. Е, чипс не си позволявам, но вафлички и сокчета – да.
Имате ли вечерен час?
В 22,30 най-късно сме по стаите, но трудно заспивам. Заради горещината, заради емоциите през деня, адреналинът идва в повече и заспивам след полунощ. Но сутрин в 8 трябва да съм станал.
Какво правите в малкото си свободно време?
Със съотборниците разговаряме в барчетата на първия етаж и си пиша с близките хора по телефона. Ако остане време, гледам и някой филм на компютъра. Иначе телевизия не гледам, защото говорят предимно за пандемията.
Христо, колко щангисти ще бъдат във Вашата категория в Токио?
23-ма са в предварителните листи, но за финала ще останат 14. Аз съм на седмо място в списъка.
Кои ще са фаворити за титлата?
Арменецът Симон Мартиросян, който е двукратен световен и европейски шампион и втори на предната Олимпиада, и узбекът Акбар Джураев. Последният е с две годин по-голям от мен и сме вдигали на няколко състезания.
При първата Ви среща с Мартиросян при мъжете, Вие взехте сребро на Европейското, а той направи нула в изтласкването и отпадна. Значи и той може да греши, като всеки човек.
Може, но в Япония ще е още по-мобилизиран, и заради грешката на Европейското и заради това, че ще иска да се окичи с първо олимпийско злато.
Дни след Европейското през април, Мартиросян уби човек на пътя в Армения със своя Мерцедес. Жертвата е пресичала на неразрешено място и Симон няма да влезе в затвора, но възможно ли е този инцидент да се отрази на психиката му?
Не вярвам, въпреки че е доста неприятно това, което му се е случило. Аз съм убеден, че в Токио той ще е на познатото високо ниво.
А Вие?
Моята нагласа също ще е да дам най-доброто от себе си. Искам да спечеля медал, но няма да кажа от какъв метал.
Наясно ли сте колко трябва да вдигнете, за да сте сред призьорите?
Наясно съм. Зная какви са възможностите ми и зная какво мога, когато съм готов на 100 процента.
По силата ли Ви са тежестите, с които Мартиросян и Джураев могат да се справят?
Досега те са вдигали повече, но не искам да навлизам в детайли от кухнята. Ако в Япония вдигна това, което правя на тренировки или поне се доближа максимално до него, ще съм спокоен. Да не забравяме също, че Симон и Акбар също са хора, а много често и психиката се оказва решаваща за разпределението на медалите на най-големите първенства.
Като казвате психика, как ще Ви се отразят големите очаквания на спортна България към Вас и това, че ще бъдете дебютант на Олимпиада?
Не мисля, че това ще ми се отрази по някакъв начин. Ще изляза, за да вдигам за България, ще изляза уверен в силите си и решен на всичко, за да зарадвам българите, които ще ми стискат палци. Винаги, когато вдигам, се сещам за една любима моя фраза, казана от Дан Колов: Чувствам се силен, защото съм българин.
