България направи фурор на европейското първенство по вдигане на тежести за мъже и жени в Москва. Нашите взеха 8 медала в двубоя – 3 златни, 3 сребърни и 2 бронзови, и общо 19 отличия във всички движения – 8 златни, 8 сребърни и 3 бронзови, и станаха европейски отборни шампиони. Това е най-доброто постижение на родните тежкоатлети на първенства на Стария континент през последните 17 години.
Архитект за този триумф е Иван Иванов. Олимпийският шампион от Барселона 1992 и настоящ старши треньор на националния отбор.
Как оценява представянето на националите, вдигнаха ли тежестите, които очакваше и измихме ли петното от прословутия допинг скандал през 2015 година?
На тези и други въпроси Иван Иванов отговаря в интервю за Efirbet.com.
Г-н Иванов, какви бяха Вашите очаквания от това европейско?
За него подготвяхме 20 състезатели, но пътуваха 14. Отидоха тези, които даваха гаранции за класиране от първо до шесто място в своите категории. Много тежко ни беше по време на подготовката. Заради пандемията първенството първо беше отложено за юни, после за ноември, и се проведе през април. Подготвяхме се за форума от 2019 година, не спирахме с лагерите, щангистите излизаха от форма, вкарвахме ги във форма, за първи път се сблъсквахме с такава сложна ситуация. Аз лично се надявах да вземем 5-6 медала, а те станаха повече.
Вдигнаха ли всички тежестите, които бяха по силите им?
Някои вдигнаха това, което очаквах, други бяха с по-големи възможности, но по една или друга причина не можаха да се доближат до тежестите, които можеха да вдигнат, след като са го правили много пъти на тренировки. Предстои да анализираме, за да разберем допуснали ли сме грешки и ако има такива, да не ги повтаряме.
Надежда Мей-Нгуен провлачи крак, при това в нова категория.
Тя за първи път вдигаше в тази категория – 45 кг, допреди беше в по-тежката. Но Надежда не е висока и не й трябват още килограми, мисля, че това ще бъде нейната категория и занапред.
Трудно ли свали килограмите?
Подложи се на многа тежка диета. Беше й тежко, тъй като режимът бе жесток, но тя го изпълняваше и тренираше пълноценно.
Имаше и сериозен конкурент по пътя към златото?
Да, тази вътрешна конкуренция с Ивана Петрова даде резултат. Двете се дърпаха на тренировки, в даден момент едната вървеше по-добре, после другата. Видяхте, че и в Москва до последно не се знаеше коя от тях ще завърши първа, тъй като Ивана имаше опит за титла.
Как ще коментирате първите европейски титли на Ангел Русев и Стилян Гроздев?
За мен не са изненада, а закономерност с оглед на това, което вдигаха на тренировки, моментното им състояние и психиката им. Преди това състезание Ангел е бил шампион на Европа в изтласкването и втори в двубоя, Стилян също е ставал втори в двубоя. Качествата са им безспорни и знаех, че след като тренират добре, ще успеят.
Божидар Андреев беше считан за сигурен шампион, а се размина дори с медал. Защо?
От Божидар имаше най-големи очаквания, но той прегоря. На представянето му обаче се отразиха обективни причини, които са от личен характер и не е редно да им давам гласност.
Г-н Иванов, измихме ли петното, което ни лепнаха с допинг скандала през 2015 година, когато 11 щангисти от националния бяха хванати със станозолол на лагер и извадени от спорта за определено време?
Аз още се надявам истината да илезе наяве, но няма да стане. Мисля, че те бяха натопени, някой им подхвърли допинга и са знаели кога да ги проверят. Нека обаче да не се връщаме назад. Ние пропуснахме само едно европейско първенство – през онази 2015 година в Тбилиси, продължихме напред и сме участвали на всички големи първенства. Платихме глобата от 250 000 долата, спряха делата и те вече са история.
Сега след този триумф в Москва, притеснявате ли се, че на щангистите Ви може да гледат с друго око и да ги проверяват редовно за допинг?
Не се притеснявам, тъй като често ни проверяваха за допинг и преди европейското. Аз имам доверие на моите щангисти, знам с какво се хранят, какво пият, какви витамини поемат и т.н.
Как опазихте националите от Ковид?
Ние нямаме нито един разболял се, защото всички се придържаха към режима и указанията. Знаеха, че не трябва да излизат на определени места, знаеха, че ако искат да отидат някъде, къде могат. Спазваха изискванията ни, но понякога се налагаше да повишавам тон, за да няма отпускане.
Вдигнахте високо летвата в Москва, оттук нататък как ще поддържате нивото, което достигнахте?
Имам много помощници, състезателите имат и лични треньори. За всеки щангист се грижат по двама-трима специалисти. Казал съм на момчетата и момичетата, че в спорта има нагоре и надолу, по-лесно е да се изкачиш на върха, а по-трудно е да се задържиш на него. Няма ли постоянност, предстои лесно сгромолясване. Но аз не вярвам да се получи отпускане. Предстоят и други първенства, знаем, че за класирания от първо до шесто място има стимули от Министерството на спорта, а ние сега си правим бюджета за догодина.
Разполагаме с две квоти за Олимпиадата през лятото. Кога ще са ясни двамата ни участници в Токио?
Ще седнем с колегите в края на май, ще видим кои държави ще участват, кои категории са се изпразнили и тогава ще решим. Няма да робувам на имена, ще отидат тези, които могат да се преборят за медал.
Един олимпийски медал ли е целта?
Поне един. Иначе личната ми мечта е олимпийска титла, тъй като съм бил олимпийски шампион, но като треньор нямам щангист с олимпийска и световна титла. Но и на един медал в Токио бих се зарадвал.
Обявихте, че след Токио напускате поста си. Възможно ли е при златен или друг медал да преосмислите решението си и да останате поне до световното през есента?
Това решение го обмислях още миналата година, не е плод на емоции. Десет години стават през май, откакто водя националния отбор, това е страшно много време. Не мисля, че ще остана до световното, но сега този въпрос е на заден план. Мисля единствено за световното до 20 години, което е през последната седмица на май в Ташкент. За него ще пътуват състезатели, от които очакваме да завършат между първо и осмо място.
