Поезията спасява, защото винаги се ражда от някаква рана - дали на автора, дали е припознал някаква чужда рана или болка като своя, но поезията не може да се роди от изключително щастливи моменти.
Поезията спасява, защото винаги се ражда от някаква рана - дали на автора, дали е припознал някаква чужда рана или болка като своя, но поезията не може да се роди от изключително щастливи моменти.
Поезията спасява, защото винаги се ражда от някаква рана - дали на автора, дали е припознал някаква чужда рана или болка като своя, но поезията не може да се роди от изключително щастливи моменти.