Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
На 2 декември 1925 г. Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.
10 открития, които доказват, че Айнщайн е бил прав за Вселената, и 1, което доказва, че греши
Същност
Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процес.
Плъзгайки се в Космоса, светлината изминава 299 792 458 метра всяка секунда. Всичко се променя, когато тази електромагнитна вълна е принудена да преодолее други електромагнитни полета.
Принципът на слабата еквивалентност между силите на гравитацията и инерцията на Общата теория на относителността (ОТО) на Айнщайн гласи, че всички обекти, независимо от тяхната маса или състав, трябва да падат в гравитационното поле в една посока.
Група учени са представили ново изследване, в което предполагат, че на Земята е възможно да се тества възможността за съществуване на изменена гравитация, която се различава от описаната в теорията на относителността на Айнщайн.
Легендарният физик Алберт Айнщайн е гений, изпреварил времето си. Роден на 14 март 1879 г., Айнщайн навлиза в свят, където планетата джудже Плутон все още не е открита, а идеята за космически полет е далечна мечта.
Машина на времето все още не е създадена и все още никой не е успял да пътува във времето – поне доколкото ни е известно, но въпросът дали подобен подвиг би бил теоретично възможен, или не, продължава да вълнува учените, пише ScienceAlert.
Всичко във Вселената има гравитация – и също така я усеща. И все пак най-често срещаната от всички фундаментални сили е и сред най-големите предизвикателства за физиците.
На учените е известно, че Вселената се разширява от момента на Големия взрив. През първите 8 милиарда години скоростта на разширяване е била относително постоянна, тъй като била сдържана от силата на гравитацията.
Всичко във Вселената има гравитация – и също така я усеща. И все пак най-често срещаната от всички фундаментални сили е и сред най-големите предизвикателства за физиците.
На учените е известно, че Вселената се разширява от момента на Големия взрив. През първите 8 милиарда години скоростта на разширяване е била относително постоянна, тъй като била сдържана от силата на гравитацията.
Плъзгайки се в Космоса, светлината изминава 299 792 458 метра всяка секунда. Всичко се променя, когато тази електромагнитна вълна е принудена да преодолее други електромагнитни полета.
Легендарният физик Алберт Айнщайн е гений, изпреварил времето си. Роден на 14 март 1879 г., Айнщайн навлиза в свят, където планетата джудже Плутон все още не е открита, а идеята за космически полет е далечна мечта.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Машина на времето все още не е създадена и все още никой не е успял да пътува във времето – поне доколкото ни е известно, но въпросът дали подобен подвиг би бил теоретично възможен, или не, продължава да вълнува учените, пише ScienceAlert.
Принципът на слабата еквивалентност между силите на гравитацията и инерцията на Общата теория на относителността (ОТО) на Айнщайн гласи, че всички обекти, независимо от тяхната маса или състав, трябва да падат в гравитационното поле в една посока.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Група учени са представили ново изследване, в което предполагат, че на Земята е възможно да се тества възможността за съществуване на изменена гравитация, която се различава от описаната в теорията на относителността на Айнщайн.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
На 2 декември 1925 г. Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.
10 открития, които доказват, че Айнщайн е бил прав за Вселената, и 1, което доказва, че греши
Същност
Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процес.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Учените предлагат противоречиви теории, които съвместяват гравитацията на Айнщайн с квантовата механика, оспорвайки дългогодишни предположения.
На 2 декември 1925 г. Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността. 10 открития, които доказват, че Айнщайн е бил прав за Вселената, и 1, което доказва, че греши Същност Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процес.
Плъзгайки се в Космоса, светлината изминава 299 792 458 метра всяка секунда. Всичко се променя, когато тази електромагнитна вълна е принудена да преодолее други електромагнитни полета.
Принципът на слабата еквивалентност между силите на гравитацията и инерцията на Общата теория на относителността (ОТО) на Айнщайн гласи, че всички обекти, независимо от тяхната маса или състав, трябва да падат в гравитационното поле в една посока.
Група учени са представили ново изследване, в което предполагат, че на Земята е възможно да се тества възможността за съществуване на изменена гравитация, която се различава от описаната в теорията на относителността на Айнщайн.
Легендарният физик Алберт Айнщайн е гений, изпреварил времето си. Роден на 14 март 1879 г., Айнщайн навлиза в свят, където планетата джудже Плутон все още не е открита, а идеята за космически полет е далечна мечта.
Машина на времето все още не е създадена и все още никой не е успял да пътува във времето – поне доколкото ни е известно, но въпросът дали подобен подвиг би бил теоретично възможен, или не, продължава да вълнува учените, пише ScienceAlert.
Всичко във Вселената има гравитация – и също така я усеща. И все пак най-често срещаната от всички фундаментални сили е и сред най-големите предизвикателства за физиците.
На учените е известно, че Вселената се разширява от момента на Големия взрив. През първите 8 милиарда години скоростта на разширяване е била относително постоянна, тъй като била сдържана от силата на гравитацията.
Колкото по-добре разбираме как работи мозъкът, толкова по-остри стават въпросите: „Какво е съзнанието?“ и „Защо не го виждаме?
Нов експеримент може най-накрая да предложи косвена проверка на най-известното предсказание на физика Стивън Хокинг за черните дупки.
Вероятно всеки от нас би искал да се върне в миналото и да промени нещо там. Съвременната наука смята, че това е теоретично невъзможно.
на границата на Вселената светът ще изглежда плосък, двуизмерен, като холограма, която отстрани ни изглежда като триизмерна.
Изследователи са провели 16-годишен експеримент, за да хвърлят предизвикателство на Общата теория на относителността на Айнщайн.
Европейски физици са планирали да проведат една от най-строгите проверки на общата теория на относителността (ОТО), съобщава Мегавселена.
