"Една особена книга - политическа в най-добрия смисъл на думата. Гротескна в образността, в ритъма си. Намираща основание за потрес, покруса и омерзение във всичко около нас.
Слаба и висока беше, обличаше се в черно, а черната й забрадка правеше така, че отдалече да прилича на траурно знаме. Свикнали бяхме да я виждаме единствено като приближаващо или отдалечаващо се знаме, навярно от изгубена битка – в зависимост от това дали вече си е купила хляб или върви към хлебарницата.
Слаба и висока беше, обличаше се в черно, а черната й забрадка правеше така, че отдалече да прилича на траурно знаме. Свикнали бяхме да я виждаме единствено като приближаващо или отдалечаващо се знаме, навярно от изгубена битка – в зависимост от това дали вече си е купила хляб или върви към хлебарницата.
"Една особена книга - политическа в най-добрия смисъл на думата. Гротескна в образността, в ритъма си. Намираща основание за потрес, покруса и омерзение във всичко около нас.
"Една особена книга - политическа в най-добрия смисъл на думата. Гротескна в образността, в ритъма си. Намираща основание за потрес, покруса и омерзение във всичко около нас.
Жените живеят по-дълго от мъжете. Жените с кучета живеят по-дълго от жените без кучета. Жените с кучета имат любов. Любовта е куче.
Слаба и висока беше, обличаше се в черно, а черната й забрадка правеше така, че отдалече да прилича на траурно знаме. Свикнали бяхме да я виждаме единствено като приближаващо или отдалечаващо се знаме, навярно от изгубена битка – в зависимост от това дали вече си е купила хляб или върви към хлебарницата.
Йоко Огава, „Любимата формула на професора“, (изд. „Колибри”, 2017; превод: Маргарита Укегава) , Малба Тахан, „Човекът, който пресмяташе“, (изд.
