Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди(превод Ваньо Попов, издание на „Персей“) отговаря на този въпрос, като предлагане само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.
Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди(превод Ваньо Попов, издание на „Персей“) отговаря на този въпрос, като предлагане само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.
Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди(превод Ваньо Попов, издание на „Персей“) отговаря на този въпрос, като предлагане само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.