Две важни за Стара Загора годишнини се навършват през настоящата година. Преди 170 лета, през 1849-а е създадена българската църковно-училищна община, която в лицето на най-образованите и дейни българи в Ески Загра представлява българското население пред турските власти.
Веднага след Освобождението се правят избори за местни органи на властта. Те устройват държавните и местните органи на власт, грижат се за настаняването и изхранването на оцелелите и завръщащите се жители на града. Най-важната им задача обаче е да възродят опожарения и сринат до основи през юли 1877 г. от османските войски град. Според изчисления от общината преди пожара в града е имало 4419 домове и 25 460 жители, след него - 1089 къщи и 10 650 жители. (Данните са от документалния летопис “150 години община Стара Загора 1849 - 1999”, Съставители: Нейчо Кънев, Лилия Филипова, Светла Димитрова, София Василева, изд. Ст. Загора, 1999, 288 с., Библиотека “Нашето минало”, бр. 11)
През януари 1879-а Градският съвет, избран веднага след Освобождението назначава за градски инженер Лубор Байер, строителен техник от Австро-Унгария, чех по произход, който по това време работи по изграждането на железопътния участък в района на Пазарджик. Възлагат му да изработи градоустройствен план за възстановяването на Стара Загора. Няколко месеца по-късно влиза в сила "Органический устав на Источна Румелия", според който Стара Загора е център на община, околия и окръг с право да си избере един кмет, до 3-ма негови помощници и от 9 до 11 съветници,които могат да заседават 4 пъти през годината. В състава на общината влизат и селата Муратлии и Айданлии (днешните квартали “Кольо Ганчев” и “Зора”).
През юни е избран 9-членен градски общински съвет, а негов председател става Стефан Стойков Салабашев, който остава в историята на Стара Загора като кмета възстановител.
До Освобождението роденият през 1847 г. в Стара Загора Салабашев се занимава с търговия на кожи и кожени изделия и активно участва в обществения живот на града. От 1879 г. е деец на Народната партия и се занимава с административна дейност. Когато е избран за кмет, е само 32-годишен. Работата, която свършва в първия си мандат (1879 - 1883) заедно с членовете на съвета, е изключително важна за възраждането на опожарения град. През юни 1879-а съветниците приемат изработения от Лубор Байер градоустройствен план. Чехът е избрал правоъгълна шахматна планировка, която тогава е характерна за големите градове в Америка. Заради този негов избор впоследствие Стара Загора е наречена “Град на правите улици”. 
Планът е одобрен през септември от областния архитект Паоло Монтани и утвърден от генерал-губернатора (главен управител) на Източна Румелия Александър Богориди. Съветът организира тържествен ритуал и на 5 октомври 1879 г. Богориди поставя основния камък за възстановяването на Стара Загора. 
През декември е сключено споразумение за заем от 1 милион лева за бъдещото строителство. С отпуснати от главния управител на Източна Румелия 150 хиляди лева започва строителството на “вдовишки къщи” - общежития за вдовици и сираци. Турските вдовици, завърнали се с останалите турски бежанци по разпореждане на правителството, са настанени в реставрираното медресе (турско училище). Започва изграждането на паметник на загиналите в Джуранлийския бой през Освободителната война.
Кметът Стефан Салабашев моли в началото на 1880 г. за съдействие от колегите си в Габрово, Трявна и Дряново да изпратят в Стара Загора строителни техници и работници. Съветът сключва договор за построяване на общинска сграда с тревненския майстор Боню Драгошинов, строителството ѝ продължава от май до ноември. В старата сграда през януари избухва пожар, от който са спасени архивът и бюджетните средства. През май в града има голямо наводнение, щетите от което са в размер на 1 316 150 гроша според доклад на Салабашев до префекта Нестор Марков.
През лятото се взема решение на училищното настоятелство да се подарят 40 дюкянски места, а приходите от тях да се използват за учебното дело в Стара Загора. На вдовиците се дават парцели с размерите на семейния парцел преди унищожаването на града и им се подаряват от 15 до 25 лири за построяване на жилище.
През есента срещу общинската сграда започва изграждането на чешма. Общинският съвет отделя парцели и осигурява по-голямата част от средствата за построяването на мъжко класно училище, девическа гимназия и по две основни училища в четирите квартала на града. Създава се градска полиция, осигурява се осветление със 140 газови фенера, които се палят от нощната стража, изкопава се отводнителен канал за отклоняване на водите при порои.
През 1881-ва с решение на градския съвет на всеки завърнал се опълченец се подаряват 330 кв. м за строеж на жилища. Нивелира се и се застила частично с калдъръм улицата Нова Загора - Чирпан (днешният бул. “Цар Симеон Велики”). Отстъпени са 6000 кв. м за Девическата гимназия. Освещават се паметникът на загиналите в Джуранлийския бой и новоизградената черква “Св. Богородица”.
През следващата година е завършена чешмата на централния площад и тържествено се открива сградата на девическата гимназия. В сградата й, която е паметник на културата, днес учат учениците на II основно училище “Петко Рачов Славейков”.
В края на 1882 г. в общината има 10 български училища - 8 основни, мъжко класно и девическа гимназия, и 6 турски - всички основни. Къщите пет години и половина след опожаряването на Стара Загора са се увеличили с 300 и вече са 1389, а жителите са достигнали 13 279 души с преобладаващо българско население.
На изборите през февруари 1883 г. Стефан Салабашев влиза в състава на общинския съвет, от който излиза година по-късно заради политически противоречия около борбата за Съединението на България. Бурната в политическо отношение 1886 г. води през април до разпускане на съвета с кмет Стефан Сливков, избрани през март 1885-а. На мястото му е назначена 5-членна комисия, председател на която е Салабашев. Тя ръководи града до общинските избори през октомври 1887 г. В тази една година съветът сключва договор с командира на 12-и пехотен полк да се довърши строежът на Мъжкото класно училище. Срещу това военното подразделение получава право да ползва част от сградата за срок от 4 години. През ноември в града се открива военен клуб.
След изборите през 1887-а Стефан Салабашев е избран за кмет и заедно със съвета до края на мандата им през есента на 1890-а работят за продължаващото възстановяване на Стара Загора и за създаването на условия за развитие на икономиката и културата. През юни 1888 г. населението на града вече е достигнало 16 222 жители, с което се нарежда на 7-о място след Пловдив, София, Русе, Варна, Шумен и Сливен.
Стефан Салабашев не само е избиран за кмет. В годините на възстановяването на Стара Загора той е член и на повечето общински съвети, които са били избирани през този период. Умира през 1913 г. За жалост съхранените писмени паметници не дават много подробности за личността и дейността му.
Макар и дал толкова много за възраждането на града от пепелта, никой не се е сетил на името на кмета-възстановител да се нарече улица, парк или се сложи знак или плоча в негова памет. Такива наглед дребни актове пазят паметта за важни за историята на Града на липите, поетите и правите улици личности. Дано следващите поколения поправят грешките на досегашните!
