27 кръщенета са заявени за големия християнски празник Успение Богородично, 15 август, в Стара Загора. Най-предпочитан за ритуала е храм „Св. Въведение Богородично“ - 12, следван от Митрополитския храм „Св. Димитър“ - 7, Катедралния храм „Св. Николай Мирликийски“ - 5, и храм „Св. Троица“ - 3. Две са пък двойките, които ще сключат църковен брак в празничния ден. Свещенослужители коментират, че датата 15 август традиционно е сред желаните от миряните за църковните ритуали.
Припомняме, че на 14 август - Св. прор. Михей (Предпразненство на Успение Богородично), в 17 часа, Старозагорския митрополит Киприан ще отслужи вечерня в храм „Св. Успение Богородично“ в Казанлък, а утре, 15 август - Успение на Пресвета Богородица, той ще отслужи там и св. Божествена Златоустова литургия. Посрещането на архиерея е в 09:15 часа, а началото на службата в 9:30 часа.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, който се отбелязва еднакво от православни, католици и от други християнски деноминации. Денят е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Българската православна църква (БПЦ) и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия Григориански календар, отбелязват празника на 15 август, а поместните църкви, запазили Юлианския календар - на 28 август.
На този ден Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намира само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, а на Малка Богородица се чества рождението на Христовата майка. На утрешния празник след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква, задължително се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
