Шест електронни услуги, които НАП предоставя, ще бъдат спрени. Сред тях е и приложението, през което беше пробита системата на агенцията, съобщава bTV.
Днес беше ограничен достъпът до портала за продажби на имущество на длъжници, които организират публичните изпълнители на НАП. Нямаше и достъп до списъците на хората и фирмите с данъчни и осигурителни задължения за над 5000 лв. Не функционира и услугата за онлайн справка за лица, неоткрити на адрес, на които се връчват документи чрез прилагане към досието по реда на чл. 32 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ограничено е и тестово подаване на данни от фискални устройства към сървър на НАП. Важно е да се подчертае, че услугата в реална среда функционира без ограничения, т.е касовите апарати в страната подават безпроблемно данни към НАП в реално време. Не функционира и услугата за регистриране по интернет на SIM карти от производителите на фискални устройства. Аналогична услуга съществува за производителите на касови апарати чрез мрежата на мобилните оператори и тя функционира без проблеми. Последната ограничена онлайн услуга на НАП е за възстановяване на ДДС, платено в друга държава членка (VAT refund).
Приложението на Националната агенция за приходите, чрез което всеки ще може да провери дали данните му са изтекли или не, все още не е готово. По информация на bTV на първо време ще може да бъде получен отговор на въпроса изтекли ли са данни или не, а едва на следващ етап ще става ясно каква точно информация за доходите, имотите, болничните, данъците или осигуровките, които са плащани, е изнесена при хакерската атака.
Същевременно екип от Комисията за защита на личните данни започна днес проверка по случая. Очаква се до средата на август да стане ясно каква глоба ще бъде наложена на данъчните. „Няма начин да няма глоба, но не това е същината на проверката. Целта е да намерим способи и начини да минимизираме това, което се е случило”, заяви Цанко Цолов. „Най-лошото, което може да се случи, е кражбата на самоличност. Трябва много да внимавате, когато сключвате някакви договори да внимавате като идентификация как се извършва с вас, да не е формално”, допълва Цолов.
Оказва се, че няма значение дали сме общували с НАП по старомодния начин – на хартия, или сме ползвали електронните приложения. По думите на финансовия министър дори онези, които никога не са сядали пред компютър, не са защитени. „И на хартия да го попълните, пак ще бъде качено в електронните бази данни”, обясни Горанов.
По-рано днес хакерска атака имаше и срещу Комисията за защита на личните данни. Опитът да се достигне до системите на комисията е бил през безжичната мрежа. Според председателя на комисията Венцислав Караджов най-вероятно "злосторникът" е спрял на паркинга. По думите на Караджов, някой се опитва да компрометира работата им.
