Българският хелзинкски комитет (БХК) е работил активно по жалби за около 15 случая, които са изпратени до до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Те са висящи пред съда, а за част от тях се предполага, че ще достигнат до решение. Информацията беше дадена от БХК по време на представянето на годишния доклад за правата на човека в България през 2021 г.
Председателят на комитета Красимир Кънев обобщи, че от гледна точка на разнообразието на сферите докладът е един от най-обхватните, а от гледна точка на обем - един от най-големите. "Основните изводи, които правим след обобщаване на нашите наблюдения е, че 2021 г. беше една година на застой в сферата на правата на човека. Много малко и почти никакви позитивни промени не се направиха", каза още Кънев.
Той представи наблюденията на БХК по отношение на полицейското насилие в контекста на полицейското задържане. По този повод са анкетирани 1010 наскоро лишени от свобода в българските затвори. „Една трета от хората, които са задържани в полицията, съобщават, че са били малтретирани“, допълни Кънев. По думите му това се е случвало или по време на задържането, или вътре в полицейското управление, а в много случаи е съобщавано за използване на електрически ток по време на малтретирането.
Той коментира и друг тип насилие. „През годината имахме едно безпрецедентно публично изявление също така и на Комитета срещу изтезанията на Съвета на Европа. Комитетът против изтезанията никога не е правил подобно публично изявление. Никога досега не е правил изявления във връзка с институциите, в които се настаняват хората с психични разстройства. Става дума за насилията в българските психиатрични болници и в българските домове за лица с психични разстройства и умствена изостаналост, които бяха посещавани няколко пъти в предходни години от комитета. Там бяха установявани драстични практики на побой, включително с тояги“, каза още Кънев. Според него тези условия не са се подобрили през 2021 г.
Адвокат Адела Крачаунова коментира, че в областта независимост на съдебната власт БХК е наблюдавала с интерес и очакване настъпилата политическа нестабилност през 2021 г. „Имаше твърде кратки периоди на дейност в 45-ото и 46-ото Народно събрание и те до голяма степен белязаха невъзможността да се постигне, какъвто и да е напредък в тази сфера“, каза още тя. Според нея разместването на политическите пластове е довело до допълнителен натиск върху главния прокурор с искания за неговото предсрочно освобождаване и призиви за неговата оставка. От БХК са следили и избора на европейските делегирани прокурори.
БХК представиха данни и по отношение на дезинформацията, а именно, че през първите 9 месеца на 2021 г. 24-те най-влиятелни медии в България са публикували 577 материала, в които основни действащи лица са лекари, политици, активно разпространяващи дезинформация от началото на пандемията. „В 90 % от тези 577 журналистически материала твърденията на тези лекари и политици, са отразени абсолютно безкритично. За огромно наше съжаление част от тези 24 най-влиятелни медии са българските обществени медии“, заяви още Надежда Цекулова.
Наблюденията за правата на ЛГБТИ общността на комитета представи Радослав Стоянов, който е експерт в Програмата за правна защита. „2021 г. имаше и хубави неща за ЛГБТИ общността, но те бяха много малко. Едно от хубавите неща е, че постигнахме рекорден брой участници в „София Прайд“. Отчетохме над 10 хил. души. Около Прайда тази година имаше рекорден брой нападения над ЛГТБИ общността, рекорден брой вандалски актове“, каза Радослав Стоянов.
