Списък на черните пътни участъци с най-много смъртоносни катастрофи правят МВР и агенция “Пътна инфраструктура”.
Всяко опасно шосе или магистрала ще бъде с досие. В него ще има информация кога е построено, колко катастрофи стават, колко са убитите и ранените, в кои часове на денонощието стават фаталните сблъсъци. Така полицията и пътната агенция ще предприемат съвместни мерки за спиране на войната по шосетата.
Полицаите и пътищарите планират да поставят там снимащи радари. Между платната за движение ще монтират разделителни мантинели. Ще има и засилени дежурства на пътни полицаи.
Според катаджии само с поставянето на мантинели може да бъдат спасени до 50 човешки живота на година. Те дават пример с участъка от пътя Бургас - Созопол, кръстен Отсечката на смъртта. От 30 до 70 души годишно загиваха на него до 2009 г., преди да бъдат поставени предпазните огради. Статистиката на КАТ сочи, че най-опасни са републиканските пътища от I клас. Рискът при тях идва от това, че насрещно движещите се автомобилни колони не са разделени, както е при магистралите. За най-страшен се смята участъкът Стара Загора - Нова Загора - Сливен - Карнобат.
Най-кървавите места в Пиринско са Кресненското дефиле и Предел. Десетки са намерили смъртта си по тези пътни участъци заради несъобразена скорост. Черната статистика показва, че на месец и половина Кресненското дефиле също взема кръвен данък. И причините отново са шофиране с висока скорост. Често катастрофи стават и в отсечките от Петрич към ГКПП-Златарево и при село Железница, въпреки че пътищата са прави и в добро състояние.
Други участъци с висока концентрация на автосблъсъци са селата Джерман, Усойка, при картинг пистата край Благоевград. Катастрофи стават и по пътя Банско - ГКПП-Илинден, на разклоните за селата Места, Копривлен, Хаджидимово и за Гоце Делчев.
В Кюстендилско най-много пътни инциденти стават при с. Цървеняно. Според шофьори причината е калпав асфалт, положен в участък от около 1 километър на влизане в селото, където има 90-градусови леви завои. Горният слой на асфалта бил много гладък и не правел сцепление с гумите, твърдят препатили водачи. “Там е ад - няма начин дори само при една роса да не се подхлъзнеш и ако има срещу теб автомобил, ударът е неизбежен. Ако някой си е направил труда да брои, за 4 години сигурно има вече към 1000 катастрофи. Оставили са си ръцете с тоя особен асфалт”, ядосва се 40-годишен тираджия от Кюстендил, който пътува всекидневно през село Цървеняно и Конявския балкан.
Отсечката Пловдив - Смолян получи името Шосето на смъртта заради зверските катастрофи по него. За да намалеят жертвите и ранените, всяка година започнаха да се правят курбани в края на декември. Пътят е основната и единствена връзка от Пловдив за Смолянска област, Пампорово и КПП-Златоград към Гърция. Той е и един от най-натоварените и рискови у нас. Въпреки идеите да се разшири през годините, досега той си остава двулентов, с много завои.
“Черната” отсечка по пътя от Стара Загора към морето е край с. Подслон. За последните 4 години там са станали над 200 тежки катастрофи с над 25 загинали и стотици ранени. Заради засиления контрол и поставената камера през последните две години има сериозно намаляване на пътните инциденти, но пак не се разминава без жертви.
Участъкът от Сливен към Петолъчката е едно от най-охраняваните от полицията места у нас. Причината: още от 1985 г. пътният възел е регистриран като място с много катастрофи. През “Петолъчката” преминават няколко потока автомобили, най-мощният от които е от София към Бургас.
През летните месеци трафикът се увеличава драстично и стига до 20-25 хил. автомобила на денонощие. Преди 4-5 години полицията въведе нов режим за охрана и регулиране на движението по трасето. Когато трафикът нараства, на шосето излизат катаджии и мобилни екипи с мотори. Присъствието им е денонощно. В резултат тежките катастрофи намаляха драстично - по една-две годишно. Най-честите причини за произшествията са висока скорост, неспазване на предимство, както и пияни шофьори, пише вестник Труд.
Пътят Русе - Бяла е най-опасният участък в целия регион, категорични са от полицията. Трафикът е интензивен, защото пътят е част от трансевропейски транспортен коридор № 9. Той свързва Северна България с ГКПП-Маказа и осигурява автомобилния поток от Източна Европа през България към Турция и Гърция. Завоите и наклоненият терен са страшни, защото пътят е с по една лента в двете посоки.
Участъкът от село Гривица до разклона за град Славяново на пътя Плевен - Русе сее най-много смърт в Плевенско. Пътят “подлъгва” тези, които не го познават, да карат с висока скорост. Но той е коварен, тъй като малки възвишения, подобни на могили, крият отсрещните автомобили и всяко необмислено изпреварване крие риск.
Пътят през Хаинбоаз взема най-много жертви. Участъкът в планинския район е осеян с остри завои, а поема трафика на международни тирове, които се движат от Свиленград към Русе. Най-честата причина за инцидентите са високата скорост и несъобразяване с метеорологичните условия. Климатът в Балкана е по-суров и често има заледявания. Проблем създават и скалите от планинския скат край пътя. Често след обилни дъждове се откъртват огромни каменни блокове и се свличат върху пътя. С концентрация на произшествия са и отсечките Велико Търново - Габрово, между селата Моравица и Кавлик по пътя София - Варна и на разклона за стражишкото с. Кесарево.
