"БНТ е спящ великан, който е крайно време да се събуди" - по този начин бившият директор на новините в bTV Венелин Петков откри концепцията си за развитие на националната телевизия. Той се яви на изслушване пред СЕМ в последния етап от конкурса за генерален директор на БНТ и заяви, че тя е "мощна организация, която никой не гледа като конкурент".
"На БНТ гледат в най-добрия случай като на партньор и това трябва да се промени. Трябва тя да ръководи пазара, а не да се крие зад обществената си функция. Трябва да е конкурентен играч и лидер на този пазар – що се отнася до новини и актуални предавания и що се отнася до българските продукции", заяви Венелин Петков.
Той обяви, че иска да върне журналистическите разследвания в новините на БНТ, евентуално да свали БНТ 2 и БНТ 3 от мултиплекса и да преобразува напълно тези два канала. Желае да направи пълна ревизия на договорите през последните години, да анализира всички длъжности в телевизията и да направи прозрачни всички отчети и договори. Мисията му е "оздравяване на българската медийна среда".
"Телевизията не е просто един канал. Когато говорим за младата аудитория, това са хора, които не гледат линейна телевизия. Те гледат ТВ-съдържание, но на други платформи. За тях телевизорът е технология от миналия век. Трябва да направим синергия на платформите. Поколението на 40-50-годишните и на нашите родители са тясно свързани с телевизора. За по-младите това става все по-незначително. Трябва да ги търсим в интернет. БНТ има уникалната възможност за тази синергия – преход от линейно към дигитално разпространение", каза Венелин Петков.
"БНТ трябва да бъде прозрачна организация като бюджет и направени разходи. В момента това не е така. Част от проблемите са свързани с ефективността на управлението, на работата – относно вътрешни комуникации, дублиране на длъжности. Това е преразход на ресурс и трябва да престане. Важно е да върнем журналистиката в българския национален ефир. Тя изчезна и БНТ е призвана да я върне там", добави той.
Според него в сайта на БНТ има правилници и закони, всякакви чисто административни документи, които са неатрактивни и аудиторията няма да тръгне да ги чете. Управителният съвет е неизвестен за зрителите и те не знаят например кой е директор на новините, отбеляза журналистът. "Съдейки по тази страница, БНТ няма програмен директор, директор на новини, няма финансов директор, няма технически директор, нито представяне на хората, които оглавяват кореспондентските центрове. Впечатлението, което добиваме, е, че БНТ се ръководи от един-единствен човек, подкрепен от УС, който не познаваме. Това трябва да се промени – да има прозрачност на решенията, които се вземат. Генералният директор не е цар, а има около себе си цял екип с функции", допълни Петков.
Той предвижда БНТ 1 да остане политематичен и ефирен канал, който да е достъпен за всички граждани във всички платформи и да изпълнява обществената си функция. "Другите 3 канала са на мултиплекса. За тази услуга БНТ плаща сумата от 92,8 милиона лева за срок от 10 години. По 9 милиона на година отиват за ефирното разпространение на три канала. Единственият, който има потенциал като ефирен канал, е БНТ 1. БНТ 2 и БНТ 3 са канали без идентичност, без сериозна програмна схема и без съдържание. За БНТ 2 и БНТ 3 трябва да се провери каква е тяхната гледаемост, за да се направи преценка дали да се разпространяват по ефир. Милионите от това могат да се инвестират в съдържание, заплати, капацитет – това са 6 милиона лева на година", каза Петков.
"Ние няма да се лишим от тези канали. Ако БНТ 2 и БНТ 3 са кабелни, те ще изпълняват същата роля, както сега, като се спестят милиони от мултиплекса", отбеляза още той.
Според него в БНТ 2 има предавания с нисък потенциал и ниска гледаемост, както и твърде много повторения. По думите му, това е канал, който е запълнен с някакво празно съдържание, защото няма какво друго да се сложи. БНТ 3 е спортен канал, но БНТ не разполага с правата за нито едно значимо спорно събитие, затова БНТ 3 е "обречен" според кандидата за генерален директор.
"БНТ 2 като културно-образователен канал няма потенциал, а има потенциал като информационен канал. Ако го превърнем в информационен новинарски канал, това може рязко да повиши интереса. Всичко това трябва да стане след дискусия със СЕМ и с Комисията по култура в Народното събрание", заяви Венелин Петков.
Вземането на решение за ефирно и кабелно разпространение ще стане въз основа на твърди данни, отбеляза той. Нужно е да се направи количествен анализ на гледаемостта на всички канали на БНТ, особено на БНТ 2 и БНТ 3. След това – качествен анализ.
"Трябва да създадем видео портал, в който цялото съдържание на БНТ да бъде качено и достъпно по всяко време от всеки един зрител", допълни той концепцията си.
Според него 3 г. мандат са много кратко време за генерален директор на БНТ. Процедурата за СЕМ е максимално добра, смята Петков, защото това е демократична процедура.
Относно финансирането на телевизията, той заяви: "Аз бих започнал с анализ на два фактора – къде отиват парите и кой какво работи, кой колко работи. Колкото и пари да получава БНТ като държавна субсидия – без значение като час програма, както е в момента, или процент от БВП – ако имаме кофа с продънено дъно, парите никога няма да стигат. Те ще са предпоставка за корупционни интереси", каза Петков.
Той представи отчета за юли – декември 2021 г., в който се вижда, че за заплати отиват над 28 милиона лева, за издръжка – над 61 млн. лв., за разходи за външни услуги – близо 56 млн. лв. "Искам като гражданин и ако стана генерален директор, да видя какво стои зад дефиницията разходи за външни услуги. Това са огромни суми, които отиват по тези пера. В БНТ работят повече от служителите на двете частни национални медийни групи, взети заедно - 1180 души. В bTV и Нова ТВ са между 500 и 600 души. Не говоря за съкращения, а за анализ", добави той и обяви две стъпки, които задължително ще предприеме:
- Стъпка 1 – пълна финансова ревизия на договорите от последните 3 години;
- Стъпка 2 – функционален анализ на длъжностите и работещите в организацията хора.
"Работил съм в БНТ около година и половина. Засичал съм се с много колеги от БНТ, разчитам на тяхната подкрепа. Искам да разбера какво им пречи да бъдат №1. Защо са далечният догонващ трети? Защо предаванията с огромен потенциал като публицистика и новини са далечният трети в рейтингите и в актуалните данни в социалните мрежи и интернет? Когато разбера какво пречи, ще направя всичко възможно тези пречки да ги няма. Предлагам еволюция, не революция. БНТ разполага с огромен творчески потенциал. Има най-мощната база техническа инфраструктура от всички медии в страната. Част от спирачките вероятно са административните процедури", каза Венелин Петков.
Той заяви, че плурализмът е задължителен, но има гледни точки, които нямат място в ефира – например призоваване към агресия, насилие – особено над деца, изповядване на крайни националистически, фашистки тези. "Отговорността на БНТ не е просто плурализъм, а да се грижи за обществения интерес. Някои от тези гледни точки – крайно манипулативни, националистически тези – се правят с тази цел, а именно да манипулират обществото, получавайки трибуна в национален ефир. Искам да подчертая и ролята на журналиста, който води въпросното интервю. Той трябва да направи така, че на аудиторията да стане ясно, че тезите на конкретния човек представляват пропаганда или недопустимо поведение", заяви кандидатът за генерален директор и добави, че плурализъм в БНТ има, но има и превес на някои гледни точки над други.
Той ще запази новините в 8 ч., но с условието, че трябва да се върне журналистиката в новините. "Тя изчезна, там има само информация. Върнем ли журналистическите разследвания в новините в 8 – зрителите ще гледат, особено ако рекламираме добре това съдържание. Никога няма да направя новини на запис. В "История БГ", "Референдум" и "Панорама" бих добавил живи връзки и видео съдържание", каза той.
Петков заяви, че се е явил на конкурса, за да защитава свободата на словото.
"Нужна е образователната секция. Детски предавания трябва да има, но децата няма да търсят телевизора като средство да прекарат свободното си време. Те ще го търсят в другите портали. Ако направим детски предавания, които могат да съберат семейството пред екрана, че после продължението да го търсят в другите портали, това ще е успех. Аз бих предложил такова съдържание", обясни той.
Петков каза, че генералният директор "не е властелин, не е цар". Допълни, че би предложил хора, който сега работят в БНТ, да влязат в Управителния съвет.
"Нужно е да се публикуват всички публични разходи и финансовите отчети. Бих направил така, че всички разходи и управленски решения да се публикуват в сайта на БНТ в специална секция тип корпоративна. А защо не и тип блог на генералния директор?", заяви той.
На въпрос как БНТ ще стане основен двигател за оздравяване на медийната среда, Петков отвърна, че това ще стане чрез работата на журналистите в БНТ. "Чрез разследване, показване на обществени поръчки в която и да е сфера. Ако аудиторията види това, ще се върне към БНТ. Това ще е двигателят на промяната", твърди той.
Конкурсът за директор на БНТ
СЕМ допусна всички 8 кандидати до финалния етап на конкурса. Вчера регулаторът изслуша Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков и Василена Матакиева. Днес бе изслушан настоящият генерален директор Емил Кошлуков. Предстои представяне на концепциите още на Красимир Ангелов и Светлана Божилова. Това са всички кандидати, които бяха допуснати до финалния трети етап от конкурса.
Решението кой ще заеме поста медийният регулатор ще вземе в сряда, 29 юни.
Кой решава?
Новите членове на СЕМ от парламента са специалистът по медийно право и юрист Симона Велева (номинирана от "Продължаваме промяната") и журналистът Пролет Велкова (номинация на "Демократична България"). Наскоро в регулатора влезе и бившият журналист от bTV Габриела Наплатанова (назначена от президента Румен Радев). Председателят на СЕМ Соня Момчилова също е от квотата на президента. Петият член е избраната през 2019 г. от Народното събрание по предложение на ГЕРБ Галина Георгиева.
За да бъде избран нов генерален директор на обществената телевизия, той трябва да получи най-малко три гласа от състава на СЕМ. Ако никой не получи толкова, един час по-късно се насрочва второ заседание. В случай че и на него не бъде избран генерален директор, 1 час по-късно се насрочва още едно заседание. Ако и на третото поредно заседание не бъде избран генерален директор на БНТ, процедурата се прекратява. Мандатът на настоящия директор Емил Кошлуков изтича на 10 юли.
