По лично предложение на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович в Белград ще бъде премахната улицата носеща името на Гоце Делчев /1872-1903/ - един от създателите и легендарен ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
Улицата, носеща името на Делчев, ще бъде преименувана на Маршал Толбухин. "Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи е откровено антисръбска", каза Горан Весич от общинската управа в Белград.
Премахването на името на Гоце Делчев предизвика дебати в близките до властите издания. Така в една от статиите пише: "Изявлението на един от ръководителите в общинската управа в Белград /на Горан Весич - бел.ред./ постави редица въпроси - кой всъщност е Гоце Делчев - герой на Македония или на България? Гоце Делчев наистина ли е бил антисръбски идеолог? Възможно ли е поради тази смяна и позицията на властите да се стигне до разлюляване на отношенията между сръбския и македонския народ".
Мнението на историците
В дебатите се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград, който смята, че "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ".
"От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич.
“Това е една революционна организация, която води преди всичко пробългарска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство. Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев. Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония“, казва още той.
Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите – Лазар Колишевски.
БГНЕС припомня, че Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац. По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба лично до Цар Борис III е помилван. В саморъчно написана молба пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на югодиктатора Йосип Броз Тито. Той се смята за идеолог на сръбската идея в Македония. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник ни диктатора Тито в Македония – Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.
