Управляващите нямат намерение да се отказват от спорните промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до корупцията в частния сектор. Това стана ясно по време на обществено обсъждане, което се проведе в Народното събрание днес.
Срещу измененията, изготвени от управляващите, с които се въвежда преследване на корупция и в частния сектор и се криминализира търговията с влияние, реагираха остро юристи и магистрати.
Министърът на правосъдието Цецка Цачева обяви обаче, че не намира притесненията за неоснователни, зaщoтo зaĸoнoпpoeĸтът e в изпълнeниe нa ĸoнĸpeтни пpeпopъĸи, cъдъpжaщи ce в aнaлизa, извъpшeн oт eвpoпeйcĸи мaгиcтpaти нa пpoĸypaтypaтa в ĸpaя нa 2016 г.
Председателят на правна комисия Данаил Кирилов обясни, че единственият начин текстовете да бъдат изтеглени, е такова решение да бъде взето от Министерския съвет.
Кирилов обясни, че има идея между двете четения на законопрокета да бъде създадена работна група, която да прецизира текстовете. "Оттук нататък предстои обсъждане в пленарната зала. Това обсъждане ще се състои когато законопроектът влезе в програмата на Народното събрание, а решението кога ще стане това - се взима от председателския съвет на Народното събрание", обясни той.
На въпрос дали е възможно Министерският съвет да изтегли спорните текстове, правосъдният министър отговори: "Вие чухте ли предложението за създаване на работна група в широк състав?".
По време на днешното обсъждане промените, предложени от правителството, предизвикаха сериозни притеснения. Едно от тях беше, че дават прекалено голени правомощия на прокуратурата да се меси в частния сектор.
В началото на публичното обсъждане Цачева призова депутатите да гласуват на първо четене промените , а след това той претърпи редакции. "Не намирам за основателно цялостното отхвърляне на законопроекта, каквито гласове се чуха", каза по време на дебата министърът на правосъдието Цецка Цачева. Тя мотивира внасянето на законопроекта с препоръки към страната ни в докладите по механизма за сътрудничество.
"Аз съм далеч от мисълта, че сме предложили най-добрата редакция и след дебати депутатите биха могли да предложат по-правилни редакции от нашите. Също така не мога да приема, че с този законопроект става дума за чиновнически произвол", добави тя и подчерта, че не приема мненията, че този "законопроект, видите ли, изненадващо е влязъл в Народното събрание, той е минал всички необходими процедури".
"Очевидно има проблем, след като обсъждаме законопроект, приет от правната комисия на първо четене. Според нас не може да бъде отстранен този проблем, защото заданието е грешно. Не може да бъде търсена аналогия там, където тя не съществува - а именно да се пренесат правилата за престъпленията от публичния в частния сектор", каза Васил Велев от Асоциация индустриалния капитал.
Той подчерта, че не вижда каква роля може да има прокурор в частния сектор. "В частния сектор има свобода на договаряне, кой точно ще прецени, че е ощетен, ако не договарящите се страни", каза Велев. Подчерта, че банките, застрахователните компании и борсите, които оперират с чужди пари, и в момента се регулират от държавата.
Вицепрезидентът (2012- 2017) и зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) Маргарита Попова също застана зад тезата, че е по-добре законопроектът да бъде оттеглен. Тя добави, че за частния сектор административната тежест, а не корупцията, е най-големият проблем.
"Няма нищо страшно, ако ние решим, след това обществено обсъждане, да дръпнем назад тези законопроекти, да дръпнем напред борбата с корупцията и намаляването на административната тежест", каза Попова и обясни, че страната ни не трябва да бърза да приема промени в Наказателния кодекс заради натиск, които идва ЕС.
Попова подчерта, че от БСК са представили своята позиция по законопроекта и там са представени проблеми с конкретни параграфи. "Работодателите напълно не приемат тези параграфи, те биха позволили магистратски произвол", обясни тя.
"Представете си хипотезата, че забавеното плащане на една заплата, може да доведе до там, че работникът не може да се разплати с банката и вредите могат да се мултиплицират. На лице ли са вредните последици, умишлено ли е извършено - разбира се, знаят, че не са платили", коментира Милен Ралчев от Висшия адвокатски съвет по повод текста, от законопрокета предвижда.
