"Когато работиш, придобиваш не само опит, който те свързва с хората, но и се научаваш да цениш чуждия труд и да бъдеш по-толерантен. Преди да започна работа като журналист, бях по-склонна да критикувам “мисирките”, които не са нищо повече от жертва на медийната среда, контролирана от най-високо държавническо ниво.
Сега като видя трепереща репортерка в студа, която си забравя репликите, не ми е смешно. Представям си как това момиче най-вероятно работи без договор. Публична тайна е, че за да започнеш работа в която и да е телевизия, трябва да се докажеш през стаж, в който не получаваш нито договор, нито пари, само канари работа и труд.
Ако искаш. Ако не - отивай на касата в магазина. Ако имаш биволско търпение, упоритост и кой да те храни, ще дочакаш момента, в който да получиш трудовия си договор и трицифрена заплата към него", пише журналистката Юлия Ал-Хаким във Фейсбук.
"От тази трицифрена заплата трябва да вадиш всеки месец други трицифрени суми за химическо и дрехи, защото никой не ти плаща за това да си елегантен пред камера. Ако искаш. Ако не, отивай да редиш рафтовете в супермаркета. Та гледам да не съдя работещите хора. Който не работи, само той е в позиция да съди.
Диванът е много удобно място да даваш наклон на всички за всичко. Не е такъв живот за мен - най-стабилната част от деня ми да е гледането и преразказването на сутрешните блокове, пеньоарчето на Гала, чорапогащникът на репортерката по BTV.
Предпочитам да имам собствен живот - добър или лош, успех или провал, за който да разказвам. Освен това когато работиш, и то с хора, колективът ти “очуква” егото, спираш да се възприемаш като центъра на света и започваш да се съобразяваш и с други “его-та”, с други гледни точки.
Вече не се намираш самоизолиран в кулата от слонова кост, от която всичко изглежда черно или бяло. Много е полезно да работиш, това исках да кажа. Аз работя от осемнайсетгодишна и не съжалявам."
