Мъжкото хоро в Калофер, водено от кмета Румен Стоянов, под звуците на гайди и с най-малкия участник в хорото Валентин Анастасов на 6 години, влезе в студените води на река Тунджа, предаде БГНЕС.
Празнуваме Ботев, Богоявление и всичко правим, за да задържим този празник. Духът на Исус, така както го празнуваме. Двата празника се свързват, единият свършва и после почва другият, каза кметът Стоянов. Цяла нощ в дома хората празнуваха, като очакваха момента на влизането в реката. Откакто се помня, от малък, все така се прави бент на това място. Правихме го няколко години по-отгоре, по-отдолу, ама това си е най-святото място, каза Лазар Драгоев, един от хората, които правят бента за Мъжкото хоро в Калофер. "По едно време ни гонеха, 66 - 67-ма година ни гонеха, заради религията, идваха бутаха ни бента, намаляваха ни поведението, милицията идваше, тогава бентът се правеше по цяла нощ. Тогава заради религия, понеже на 6-ти е роден Ботев, решиха да бъде моржуване и купа да се хвърля, само и само да не е кръст. Тогава религията много я гонеха", каза Лазар Драгоев.
Това си е традиция тук на Йордановден, къпането в реката, едно време само ергени правехме бента, само ергени се хвърляха. От тогава си върви наследство. Доказва мъжествеността - който се е хвърлил тук, не се е разболял. Тук е свято място, светена е водата – хвърлят кръста, освещава се. Мераклиите са много. Миналата година бяха сто човека, тази година, защото е празник, почивен ден, имаше 200 - 300 човека. От цяла България идват, от Бургас, от Варна – такива са традициите в Калофер, това е градът с най-много обичаи, казва Драгоев и добавя: "Ботев е нашият гений на града – така си го знаем, така си го поддържаме до ден днешен".
В родния град на Христо Ботев традицията е жива - в душите и сърцата на всички калоферци. "Тази нощ е незабравима... Събираме се и пеем Ботевите песни, които обичаме и никога няма да забравим... Тази традиция, която е стара над двеста години никога няма да предадем. Това е Калофер. Това е България. Това е голяма чест за всички нас". Това каза кметът на Калофер Румен Стоянов преди да поведе хорото от семейната си къща към реката.
"Първият ми спомен за Богоявление е от времето, когато бях 12 - 13-годишен. Тогава беше яка зима, както ние казваме, но за съжаление, хвърляха купа, а не кръст... Така беше по онова време. Когато я хвърлиха, тя се плъзна по леда и никой не скочи да я лови. На стотина метра от това място хвърлиха кръст от царевица, но там всички изпонаскачаха", разказа още Стоянов за времето, когато е било истински героизъм да спазваш традициите на Калофер.
Според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.
На 6 януари обаче се отбелязва и 165 години от рождението на Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. И тази годишнина от рождението му по особен начин се отразява тази година на празненствата в Калофер.
Редактор: Десислава Ушатова
