Глухите камъни е един от най-големите скално култови комплекси в Източните Родопи. През 1970-те години се изказва хипотезата, че е възникнал през ранножелязната епоха, като със сигурност е функционирал през античността и средновековието. Свещеното място е използвано от древнотракийските племена населявали района, но трапецовидните ниши и зооморфните и антропоморфните скални профили сочат възникването му още в Енеолита.
Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба водеща към водохранилище и тракийско селище съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите тук е изградена и църква от 5-6 в. част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.
Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500 – 560 метра в землището на село Вълче поле. Намира се в рамките на Община Любимец непосредствено до землището на село Ефрем, община Маджарово. До него се достига по черен път отделящ се от превала при шосето свързващо селата Малко Градище и Дъбовец. Естествено скалите са насочени на юг към Вълчеполската котловина. От тук се открива поглед и към началото на язовир Ивайловград при село Бориславци. На около 700 метра източно от местността се намира едноименния връх – Глухите камъни (709 m), който е и най-високият връх от рида Гората.
Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
Глухите камъни са посетени и споменати от братята Карел и Херман Шкорпил. В края на 1970-те години тук са извършени и теренни проучвания от екип на археолога Иван Венедиков. Известността си получават едва след 1975 г., когато при експедиция на Александър Фол ги описва[2][3]. През 2008 г. започват същински теренни проучвания водени от екипи на археолозите Георги Нехризов и Дойчин Грозданов.
Светилището вероятно е част от цял комплекс свързан с населено място южно от него в посока към река Арда. Интересни са ниши издълбани в скалата и придаващи и вид на пчелна пита. Основната част от нишите са трапецовидни, но има и засводени или правоъгълни. Подобни ниши се откриват на много места из Източните Родопи, показва справка в wikipedia.bg. Предполага се, че тук е полаган праха на умрели знатни траки от района. В подножието на най-западния скален блок са издълбани две килии, за които се предполага, че са гробници на местните владетели или пък са служили за баптистерий през средновековието. В единия край на скалата нагоре са изсечени стъпала, които водят до резервоар за вода издълбан в скалата.
Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
На площадка в основата на скалата са открити основите на църква от 5 – 6 век. Вероятно тя е изградена върху езическо светилище.
Южно от скалите са открити основите на различни сгради, които вероятно са имали представителен вид, както и останки от крепостна стена. От артефактите интерес представляват съдове, служили за преливане на течности, мраморна плочка с изобразен на нея символ, както и монети, една от които от елинския град Абдера, намирал се при устието на Места.
Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
Вижте още снимки от светилището в галерията ТУК.
