Българите сме свикнали да мислим за себе си като за топъл и гостоприемен народ. Така и се рекламираме пред чужденците. България набира скорост като международна туристическа дестинация и коментарите на посетилите я чужденци в социалните мрежи и интернет стават все повече. Изненадващо обаче, вместо да потвърдят представите ни за собствената ни отзивчивост и добронамереност, много от тези коментари разкриват друга черта на българския характер - мрачната сериозност.
Голяма част от чужденците, посетили България, се сблъскват с феномен, за който много от нас не си дават сметка - че българите не се усмихват. Според хора от цял свят българите сме вечно мрачни и намусани, а усмивките на обществено място са нещо, което не правим никога.
"Когато някой е доволен от престоя си в дадена страна, често чуваш от него: "Хората са много приятни". На мен обаче ми беше много трудно да реша дали българите са приятни или не. И не защото бяха груби, нищо подобно, но те просто се усмихват изключително рядко на публично място. В Белгия се смята за проява на учтивост да имитираш усмивка, когато се разминеш с някой на улицата и се случи да го погледнеш, или когато разговаряш с потенциални клиенти. Но в България не е така. Хората, които се разхождат и се усмихват, се смятат за странни или простовати. Сигурно затова ме гледаха толкова особено", споделя белгийката Софи.
Британец, посетил страната ни, е абсолютно съгласен с изводите на Софи.
"Българите са тревожни хора, но това не е оправдание. Никога, нито веднъж, когато се усмихвах на някого в България, не получих усмивка в отговор. Не знам дали те така виждат живота или е просто в природата им. Българите са добри хора, но вероятно нямат достатъчно самочувствие за собствената си значимост и затова постоянно се опитват да подобрят себе си, показвайки, че са силни и уверени. Затова не се усмихват - защото ако го направят, може да изглеждат слаби и това да развали цялата им идея за независимост. Според мен трябва повече да вярват в себе си", заявява той.
Друг чужденец пък, крайно озадачен от традицията никой да не изглежда дружелюбен, попитал българския пилот на самолета, с който трябвало да лети, защо стюардесите, също българки, никога не се усмихват. "На какво да се усмихват", отвърнал пилотът.
Всички чужденци обаче са категорични - българите не са изолиран случай, а част от една по-голяма култура на мрачност, характерна за Източна Европа. Медийният експерт Олга Казан - рускиня по произход, но родена и израснала в САЩ, дава своето обяснение на феномена. "Много западняци се изненадват от студенината, която лъха на пръв поглед от източноевропейците. Обратното също е валидно - когато хора от Източна Европа отидат в САЩ например, те се сблъскват с нова и странна за тях ситуация, в която им се усмихват непознати", заявява тя. Казан припомня стара руска поговорка, според която "да се усмихваш без причина е белег на глупост". Според нея в някои страни усмивката може да не е признак на топлина или уважение, а доказателство, че си глупак - лукав глупак.
Психологът Куба Крис от Полската академия на науките пък се фокусира върху феномен, наречен "избягване на несигурността". Култури, които се намират по-долу в скалата на "избягване на несигурността", имат социални системи - съдебна, здравна, сигурност и др., които са нестабилни. Затова хората в тези общества гледат на бъдещето като непредвидимо и неконтролируемо.
"Усмивката е знак за сигурност, увереност и самочувствие, така че когато в тези страни някой се усмихва, той изглежда странно. Защо би се смял, когато съдбата е невидимо чудовище, което дебне да те нападне всеки момент? В такива държави дори биха те сметнали за глупав, ако се усмихваш", допълва Крис.
Според полския експерт на усмивките в корумпирани страни се гледа със сериозно подозрение. "Там, където всеки се бори с всеки за власт, надмощие и оцеляване, не знаеш дали човекът отсреща ти се усмихва с добри намерения или ти крои нещо", заявява той.
За да тества теорията си, Крис изследвал реакциите на респонденти от 44 различни страни спрямо снимки на хора, които в единия случай се усмихват, а в другия са сериозни. Граждани от страни, разположени високо в скалата на "избягването на несигурността" като Германия, Швейцария и Малайзия, считали усмихнатите хора за по-интелигентни. В държавите, включително Русия, от долната половина на скалата, впечатлението било обратното - по-интелигентни изглеждали сериозните хора. В тези държави усмивката се оценявала и като сигнал за неискреност.
Други международни изследвания пък заключават, че за липсата на усмивки в някои страни има и други фактори, като например това колко йерархична или издигаща в култ мъжествеността е дадената култура. Според експертите, подкрепящи тази теория, т.нар. "мъжествени култури" ценят високо независимостта, конкуренцията, властта и себеутвърждаването. Тези култури са предимно патриархални - с традиционни възприятия за ролята на мъжете и жените. От друга страна хората, живеещи в "женствени култури", ценят социалната подкрепа, качеството на живот и гъвкавостта на ролите при половете. Женствените култури, според експертите, изразяват по-лесно и по-свободно емоции. В мъжествените култури обаче не се гледа с добро око на изразяването на чувства на тъга например, защото това се счита за проява на слабост. За сметка на това, изразяването на себеутвърждаващи и себезаявяващи емоции като гняв и гордост се поощрява. В мачо културите и мъжете, и жените споделят концепция за себе си, ориентирана по-скоро към мъжествеността и затова емоционалната култура в тези общества е по-ниска. Затова изследванията доказват, че хората изразяват по-често емоциите си, ако живеят в "женски култури".
Все още сравнително традиционните и патрирахални общества в страни като България, Русия, Украйна и др. несъмнено попадат именно в графата "мъжествени култури".
Йосиф Стернин, професор по езикознание и стилистика в Университета във Воронеж, обобщава причините народите от Източна Европа да не се усмихват:
Усмивката в Източна Европа не е равнозначна на учтивост. Западняците се поздравяват с усмивка и това означава, че са учтиви. Колкото повече човек се усмихва, толкова повече дружелюбност иска да демонстрира. В бившия социалистически блок обаче тази усмивка се счита са "протоколна" - оценява се като неискрена, насилена и подмолна, за да бъдат скрити истинските емоции. Когато източноевропейците се усмихват, го правят от искрена симпатия, а не просто от любезност.
Източноевропейците не се усмихват на непознати. Усмивката е запазена само за близки и познати. Затова продавачките в България, Русия или Армения не се усмихват на клиентите - защото не ги познават и не са им никакви. Ако клиентът обаче е редовен и познат, може да получи усмивка.
За източноевропейците не е типично да отвръщат на усмивка с усмивка. Ако човек от Източна Европа види някой непознат да му се усмихва, ще остане сериозно озадачен, няма да се усмихне в отговор, а ще започне да разсъждава върху поведението на непознатия.
Източноевропейците не показват емоциите си. Те са хора, които няма да вървят по улицата, усмихвайки се сами, защото са в добро настроение. Няма обаче и да се усмихват, за да скрият лошото си настроение, защото на неискреността не се гледа с добро око. Предпочитат да пазят емоциите си, а сериозното лице се смята, че кара човек да изглежда силен и неуязвим.
Източноевропейците, които заминават на Запад, неизбежно попадат в странни ситуации заради тази своя емоционална сдържаност, при което усмивката не е на почит.
Така например рускинята Кристина Сикорская разказва как първите 3 - 4 месеца след пристигането й във Великобритания хора я спирали на улицата, за да я питат дали е добре и има нужда от помощ. "Вероятно съм изглеждала нещастна и тъжна. В последствие се научих да изглеждам малко по-щастлива и тези "включвания" престанаха", заявява тя.
Факт е, че тази култура е много различна в Западна Европа и САЩ. Учени от университетите в Уисконсин и Кардиф неотдавна откриха, че лицевите експресии са по-характерни за страни с по-големи исторически нива на имиграция. Според изследването в държави, преживели големи мигрантски вълни в последните 500 години - като Америка, Канада и Австралия например, хората са по-склонни да се усмихват.
Според мнозина в мултикултурна среда усмивката е инструмент за разрешаване на комуникационни проблеми. "Смятаме, че липсата на един общ, споделен език или култура подтиква хората към невербална комуникация. Как иначе ще знаеш как се чувства другият", заявява проф. Паула Нидентал, психолог в Университета в Уисконсин.
В моноетническите и хомогенни държави обаче ситуацията е различна.
Експертите са категорични, че нито България, нито някоя друга страна, в която няма култура за усмивки от любезност, ще променят начина си на мислене.
Чужденците пък ще трябва да са подготвени, че когато идват у нас, не могат да очакват учтиви усмивки от непознати, защото българската усмивка може да бъде само искрена.
