"Господи, чета сега, че Любо Пенев дал някаква пресконференция, на която хокал журналистите или нещо им се дървил там. Хора, през 1993 г. лично присъствах на пресконференцията преди мача България - Финландия. На предния мач, който загубихме от Австрия във Виена, медиите ги бяха критикували много за слабата игра. "24 часа" примерно бяха писали, че нападението ни за 10 милиона долара не играло и като за 10 цента. Пристигат значи целият отбор на пресконференцията, Любо се изтъпанчи най-отпред и като се развика - какви сте вие, бе, какво разбирате от футбол, елате да ви хванем на малки вратички. Доста просташко изпълнение, ама млад човек, кво са...
Колегията тогава обаче не бяха мисирки, ами сериозни хора - Мичмана, Люпи Неделчев, Коко Ексеров, Калин Катев, Борето Константинов, Коко Петрини, Асен Виденов, Мишо Делев, Камен Тотев, абе все величини в бранша. Как ще им се говори с такъв тон? Веднага се събраха и решиха - медиен бойкот на мача! И тоя мач с Финландия го отразиха само в статистика, без снимки и текст. Резултати и класиране, толкоз. Бях жив свидетел и видях как гилдията си пази достойнството. Само "24 часа" отрази мача с текст и снимки, понеже Блъсков казал, че читателят се интересува от мача, а не от кавгите между футболисти и журналисти, в което също има логика. Та че Любо нещо се пънал на пресконференцията, голям праз! Ето и историята от 1993 г.", разказва журналистът Станил Йотов във Фейсбук.
ЧОще когато Димитър и Любослав Пеневи се събират в ЦСКА като треньор и футболист, тръгват подмятания, че чичото бута рамо на племенника си връзкар. „Връзкарят” обаче почва шеметно на 22 декември 1985 г. с гол за първата победа на ЦСКА срещу „Левски” на неговия стадион в Подуене с 3:1. След това за няма и пет сезона вкарва над сто гола за червените във всички турнири, и е продаден в испанския „Валенсия” за повече от 1 милион долара.
В България обаче срещу Любо Пенев се пръква цяло котило от завистници. Едни не могат да го понасят за това, че е по онова време е женен за една от най-красивите българки. Това е русата „Мис ЦСКА” Даниела Серданова. Други го мразят, тъй като Любо се появява в София, облечен във възможно най-шикозните тоалети. Докато недодяланият Христо Стоичков е способен да се изтипоса брадясал и по анцунг на прием при президента Жельо Желев, другият винаги е изтупан по последна мода. Това създава настроения срещу него, които се прехвърлят и във вестниците.
Големите разправии почват на 14 април 1993 г. Същия ден във Виена националните отбори на Австрия и България играят решителен двубой от квалификациите за САЩ-94. В навечерието на мача вестниците почват да се заяждат с Димитър Пенев. Дотогава специфичният речник на Стратега някак си стои настрани от читателите. Точно тогава се появяват първите публикации, че Пената приказва като изкукал. Така например чичо Митко казва, че ни чака „тежък мач на Кратера”, като има предвид стадиона до увеселителния парк „Пратер” в австрийската столица. „Оня там, дето е до градината с люлките”, уточнява Пената и всички му се хилят.
Самият двубой е пълна катастрофа и падаме 1:3. Австрийците Пфайфенбергер, Кюбауер и Полстер ни съдират мрежата, за нашите е точен само Трифон Иванов. В София пресата направо разкъсва футболистите и треньора. „Българското нападение, което уж струва 15 милиона долара, не рита и за 15 цента”, тръбят изданията по повод играта на Стоичков, Пенев и Костадинов. Изкарват чичо Митко напълно несъстоятелен да води отбора.
На Стратега от Мировяне са му набрали яко още преди мача, тъй като отрязва достъпа на българските журналисти до играчите. Засипват го с неудобни въпроси. Бай Пенчо опонира, че се прави прекомерно голяма трагедия от тази загуба. Пита даже кое в държавата ни е цъфнало и вързало, че да се заяждат само с националния отбор.
Две седмици по-късно играем с Финландия в София. На пресконференцията в зала „Родина” на стадион „Васил Левски” довеждат целият национален отбор. Пръв думата взима Любо Пенев, който напада много остро спортните журналисти.
Какво разбирате от футбол вие, бе?
Елате да ви хванем на малки врати, да видим кой е по-добър!”, размахва пръст разяреният нападател. Стоичков също намига, че в Барселона всички го обичали, а тук само го плюят. И капитанът Боби Михайлов чете конско на вестникарите. Отписали го за свършил за футбола вратар, определяли цената на останалите играчи в центове. След това целият отбор става и си тръгва.
Ошашавените спортни журналисти остават възмутени от наглото поведение на играчите и изказванията, „направени в първобитен стил и с каруцарски език” според „Старт”. Същото издание пише за „опит за диктат на бившето армейско трио от родата Пеневи и лесно заблуждавания и манипулиран Стоичков в националния отбор”. На място представителите на медиите решават да обявят бойкот. Мачът с Финландия се отразява само в суха статистика – резултат, състави и голмайстори.
Конфликтът между Пеневи и пресата се влачи чак до следващия двубой с Израел на 12 май в София. В навечерието му е сключено примирие между футболистите и журналистите. Мачът обаче завършва злополучно 2:2 и по националите са изстреляни нови залпове. Всички са категорични, че тези не стават за нищо.
