Сметището в Цалапица е препълнено с боклуци. Капацитетът му е изчерпан още преди четири години, но продължава да се ползва. Сега опасността от екологична катастрофа е сериозна. Овощни градини, накичени с найлонови торбички като коледни елхи. Изоран чернозем, объркан с всякакви отпадъци, донесени от вятъра. Така изглеждат съседните терени около сметището в Цалапица. Това е само видимата част от последствията от бунището, изградено на 200 метра от коритото на река Марица и простиращо се върху 200 дка в близост до Цалапица и Кадиево. Под сериозна заплаха са подпочвените води.
Според кметицата на Цалапица Боряна Бръзкова жителите на селото не се страхуват да пият вода, тъй като се захранват от собствени водоизточници. Не така обаче стои въпросът със селата Кадиево и Оризари.
Според инж. Петър Каратанев - бивш главен еколог на Пловдив, депото представлява своебразна тенджера с похлупак. Отдолу е изолация, а отгоре се пълни. Трябва да се види пълна ли е тенджерата, прелива ли, за да се прецени дали е безопасно в момента, обясни Каратанев. Според него, сметището е една голяма бомба. Каратанев е категоричен, че подобен обект би могъл да даде отражение върху почвата, водите, въздуха, но разбира се, всичко зависи от това как се експлоатира.
"Сметището в Цалапица не нарушава екологичен баланс", опровергава дългогодишните съмнения шефът на общинската дирекция "Екология" доц. Стефан Шилев. Постоянно се извършва мониторинг, за който в бюджета на община Пловдив са предвидени 140 000 лева. Подписани са договори със специализирани лаборатории за измерване на газове и шум, следи се състоянието на подпочвените води. Показателите са в норма, няма опасност от замърсяване, уверява доц. Шилев. Отделно за охрана на депото Община Пловдив заделя 109 000 лева годишно. Това е важно, защото откакто е разкрито това сметище, са станали няколко пожара.
Депото е изградено в началото на 90-те години по немска технология и се счита за първото в страната, което отговаря на съвременните условия за безопасност. Дванадесетте котлована са "тапицирани" със специално влагонепроницаемо фолио, чиято цел е да предпази проникването на утайките в почвата и оттам - да стане причина за замърсяване на водата. Откакто 200 декара земя край Цалапица са превърнати в зловонно бунище, природозащитниците атакуват властите. Първо, защото са похабили ценната земя, второ - заради близостта на депото до реката. Делят ги само 200 метра.
Шефът на "Екология" твърди, че старото депо може да поеме боклука на Пловдив и съседните общини още четири-пет години. След това идва ред на рекултивация. Котлованите трябва да се покрият с дебел слой пръст, а върху тях да се засади зеленина. Поне така се прави в напредналите страни. Струва скъпо, но и отчисленията, които общините превеждат с тази цел на министерството на околната среда, са големи. За двете депа - в Цалапица и Шишманци - само тази година Община Пловдив е наброила 432 000 лева. Плюс 1 413 000 лева за инсталации за третиране на отпадъци.
Или за всеки депониран тон пловдивските данъкоплатци дават по 15 лева. От 1 януари 2014 отчисленията се вдигат на 22 лева.
За мониторинг на подземните води са изградени 4 наблюдателни сондажни кладенеца. Операторът извършва и собствен мониторинг на състоянието на почвите на територията на площадката, като пробовземането и анализите се извършват от акредитирана лаборатория, обясниха експерти от РИОСВ-Пловдив.
Установено е, че са проведени обучения на персонала, извършващ конкретни дейности по изпълнение на условията в разрешителното, че има разработена инструкция за аварийно планиране и действия при аварии. На депото е монтирана термовизионна камера за наблюдение, проверените пожарогасители са със стикери за годност до февруари 2014 г. Констатациите на проверката са, че операторът - Община Пловдив, изпълнява поставените условия и заложените срокове в комплексното разрешително, пише "Марица".
