Успяхме да върнем в дневния ред на държавното управление темата за децентрализацията. Сега това не е тема табу, а приоритет, вписан в коалиционното споразумение на управляващото мнозинство. А както ни увери и държавният глава, финансовата децентрализация е част от конституционните промени, които президентската институция подготвя – това заяви пред в-к „Строител“ изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева. Тя получи много висока оценка от членовете и ръководството на сдружението и бе избрана начело на организацията за втори мандат.
Пред медията тя направи равносметка на отминалия, като посочи, че най-важното постижение, с което се гордее, е, че НСОРБ запази и разви своето единство, че се утвърди като силен и надежден глас на общините, който защитава техните общи интереси и работи за подкрепа, популяризиране и развитие на местното управление и местната демокрация.
Пандемията по думите й наложи нови приоритети и различни подходи в дейността на сдружението и общините, повечето от които успешно се адаптирали.
„Дигитализацията се превърна в ежедневие и работните процеси бяха преформатирани. НСОРБ също бързо трансформира начина си на работа - както вътре в екипа, така и в комуникацията с общините. Станахме по-бързи, по-дигитални, по-гъвкави в ежедневната си дейност. Така, по време на извънредното положение нашата работа не само не спря, а стана много по-интензивна, защото навременната и точна информация трябваше максимално бързо да достигне до всяко кътче на страната, местните власти да получат компетентни указания, да им осигурим възможността да бъдат в пряк контакт с централните власти по всеки случай, касаещ живота на хората. И ние успяхме“, коментира Георгиева.
Според нея едва след време ще може да си дадем сметка колко сили, енергия и смели решения са се изисквали от местните лидери в последните 2 години.
„Всъщност през цялата 2021 г. държавата - това бяха общините. Отговорността, която поеха кметовете и общинските съвети в този период на институционален вакуум, ни даде възможност да продължим да живеем сравнително нормално. Не затвориха болници, не спря транспорт, всички важни за живота на хората публични услуги се осъществяваха без прекъсване. С цената на много трудности местните власти продължиха работа по проектите, финансирани с европейски и национални средства, и нито за миг не забравиха, че бизнесът също се нуждае от подкрепа. Няма кмет, който да не е бил разтревожен какво би станало, ако предприятие в неговия регион затвори“, каза още изпълнителният директор на НСОРБ.
Георгиева отбеляза, че помощта за частния бизнес никога не е била афиширана, но винаги е била приоритетна за местната власт.
Намаляването или отмяната на наемите за общински имоти, облекченията и преференциите оказали въздействие върху приходите в местните бюджети, но за сметка на това изградили солидни мостове между администрацията и предприемачите. Тя е убедена, че и бизнесът се убедил в доброто партньорство с общините, а това е изключително важно, защото в следващите 7 г. съвместната им работа е задължителен елемент от успешното изпълнение на всеки проект.
Към необходимостта да обезпечават със собствен ресурс множеството вменени от държавата отговорности през втората половина на 2021 г. за местните администрации са добавени още няколко сериозни предизвикателства - ръстът на електроенергия, строителни материали, горива, хранителни продукти, работна сила.
„Досега се справяхме, предвид добрите размери на субсидиите от централния бюджет за 2021 г., както и добрата събираемост на собствените приходи на общините. За 2022 г. обаче няма да успеем без сериозна подкрепа от държавата. Изключително важно е да се запази качеството на социалните услуги, детските градини и ясли, улично осветление и комунално-битовото обслужване на населението. Това означава, че с бюджета за 2022 г. и субсидиите, които ще бъдат предоставени, местните власти трябва да успеят да отговорят на нарасналите цени, така че да се обслужат същият брой деца, а уязвими групи и хора да не се лишават от хранене, отопление, осветление, комфорт“, коментира Георгиева.
Като един от приоритетите на сдружението и неговите членове тя посочи успешното приключване на започнатите инфраструктурни обекти и изпълняваните европроекти.
„По наши данни ръстът на цените на строителните материали е над 30%. Референтните стойности, при които са обявени процедурите и е договорено изпълнението на проектите, са направени на база данни за подобни проекти през програмен период 2007 - 2014 г. Представете си колко ниски в сравнение с днешната реалност са параметрите, в които следва да се вместят общините. Очакваме да се намери решение на този проблем“, изтъкна тя.
Решението на друг проблем в кратък срок анонсира шефката на сдружението – намирането на адекватен механизъм за компенсиране на ръстовете в цените на строителните материали и електроенергията.
„Само по ОП „Региони в растеж" в процес на изпълнение са 268 проекта, а размерът на безвъзмездната финансова помощ (БФП) по тях е 947 млн. лв. Това са важни за хората инвестиции в благоустройство на населените места, ремонт на улици, рекултивация на депа, аварийни ремонти, изграждане на подпорни стени, енергийна ефективност на обществени и жилищни сгради, модернизация на културна и социална инфраструктура, опазване на културни ценности. В проведеното от НСОРБ експресно проучване сред общините всички те посочват, че средствата, необходими им само за строително-ремонтни дейности през последната година, са нараснали с 30 - 40%. Това е разлика между реалните и предварителните проектни разчети, която няма как да бъде поета нито от строителите, нито от инвеститора - в случая местната администрация“, посочи Силвия Георгиева.
Риск за успешното приключване на проектите до края на настоящия програмен е и липсата на механизъм за своевременна актуализация на бюджетите им. „А това вече далеч надхвърля рамките на взаимоотношенията възложител - изпълнител. Ние сме категорични, че държавата трябва да осмисли своята роля в този процес и да поеме необходимата отговорност. Времето ни притиска. И в този тесен интервал вече се намесва и друг рисков фактор - цената на електроенергията, която оказва допълнителен натиск“, допълни Георгиева.
Тя насочи вниманието и към подготовката на бюджетите в общините за тази година.
„Срокът за внасяне на предложения за изменения в размерите на местните данъци и такси изтече. Вече можем да кажем, че повечето администрации не планираха увеличения - не защото нямат нужда от повече средства в общинските бюджети, а защото ясно осъзнават необходимостта данъкоплатците да могат да се „съвземат" от кризата, породена от пандемията“, обясни Георгиева.
Неизвестни обаче остават числата на субсидиите и трансферите, които местните власти ще получат за финансиране на т. нар. делегирани от държавата дейности - образование, детски градини и ясли, социални услуги, култура.
Липсата на яснота за макропоказателите затруднява планирането на политиките и начина, по който общините ще подготвят рамката за 2022 г.
Липсата на напредък по модернизирането на данъчното законодателство в областта на местните данъци и такси също е проблем. От години НСОРБ алармира за увеличаващите се дисбаланси между данъчните оценки на недвижимите имоти и реалните пазарни цени. Нормите за данъчна оценка и коефициентите за местоположение остават почти изцяло на нивата от 1997 г. като размери на базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър на недвижимите имоти.
Има проблем и с несъбираемите вземания от данъци, особено на данъка върху превозните средства, регистрирани от лица с двойно гражданство или от чуждестранни фирми, които са прекратили дейността си.
„Всичко това, освен че изкривява информацията за реалните налози, които общините могат да съберат, поражда напрежение и локални конфликти между гражданите“, поясни Силвия Георгиева.
Според нея общините през 2022-ра ще се фокусират върху „ударното" приключване на европроектите, което означава, че трябва да разполагат с достатъчно оборотни средства, за да реализират междинните плащания, да покриват невъзстановими разходи и посрещат разходи за наложени финансови корекции.
Наред с това местните администрации трябва да продължат да поддържат инфраструктурата - пътища и улици, разчитайки основно на трансферите от държавата и собствените си бюджети.
Всичко това по думите й налага пред НСОРБ да настоява за значително по-висока рамка на бюджетните взаимоотношения, да изисква реформи, така че част от националните данъци, обусловени от икономическата активност в съответния регион, да остават в общините.
