От началото на революционните събития в Либия изминаха повече от две години. След дълъг и кръвопролитен конфликт режимът на Муамар Кадафи беше свален, но това не донесе мир в страната, пише Pravda.ru.
По последни данни, независимо от мерките на новото правителство, военните конфликти в Либия продължават, засилва се и междуклановата борба. В страната цари икономическа и социална разруха. За съдбата на либийския народ както и преди има какво да се желае, малко е известно и за съдбата на семейството на бившия либийски господар. Ще повторят ли децата историята на своя баща?
Както е известно, Муамар Кадафи има осем деца, едно от които е Мохамед, от първия му брак с Фатиха ал Нури. От втория брак на Кадафи са Сейф ал Ислам, Саади, Мутасим Билах, Ханибал, Сейф ал Араб, Хамис и дъщерята Аиша. Практически нищо не е известно за осиновените Хана и Милад.
В резултат на борбите за власт в Либия трима от синовете на Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам, Мутасим Билах и Хамис, са убити. Мутасим Кадафи е екзекутиран в нарушение на всички международни конвенции, недопускащи саморазправа с пленени командири, което се потвърждава от резултатите на разследването на международната правозащитна организация Human Rights Watch.
Днес четири от децата на Кадафи се крият от либийските власти – Мохамед, Саади, Ханибал и Аиша. Международният наказателен съд не е предявявал обвинения на Мохамед, признавайки, че неговата роля в потушаването на народното въстание в Либия е била незначителна. Мохамед е най-големият син на Кадафи и е смятан за възможен приемник на своя баща. Но той винаги е странял от политиката и на 29 август 2011 г. заедно със семейството си е избягал в Алжир. Там е намерил убежище и Ханибал Кадафи.
Саади Кадафи – бивш либийски футболист, бизнесмен и политик, по време на гражданската война е заемал различни командни длъжности във войските на баща си. Президентът на Нигер официално призна, че му е дал убежище, и по последни данни сега Саади живее в Ниамей. Независимо че в Либия срещу Саади ще бъде произнесена смъртна присъда, Интерпол е обявил сина на Кадафи за международно издирване и е изискал ареста му при първа възможност.
Аиша Кадафи също е избягала в Алжир с братята и майка си. Като бивш посланик на добра воля на ООН, тя не престава да подава в съда искове за признаване на бомбардировките на страната и убийствата на близките си като незаконни. Например тя е подала жалба в НАТО срещу бомбардировката на резиденцията на Кадафи, при която са загинали нейният брат – Сейф ал Араб, и малолетната му дъщеря. Аиша твърди, че нападението е противоречало на нормите за водене на война, тъй като това е цивилна сграда. Освен това дъщерята на Кадафи продължава да призовава либийците за въстание срещу новото правителство. За да накара Международния наказателен съд да разследва смъртта на баща й, Аиша е наела израелския адвокат Ник Кауфман.
Главният наследник на Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам, е заловен месец след гибелта на баща си и е изправен пред либийския съд по обвинение в „подкопаване на националната безопасност” и военни престъпления. Пледирането на адвокатите му за провеждане на процеса не в Либия, а в Хага, не довели до резултат. Според самия Сейф ал Ислам съдът срещу него в Либия е равносилен на убийство.
„Не се страхувам да умра, но ако ме екзекутирате след такъв съд, просто трябва да наречете това убийство”, казал Сейф ал Ислам в затвора в град Зинтан в Западна Либия. Гледането на делото на сина на Кадафи е водено при закрити врата и на него не са допускани журналисти освен представители на държавната телевизия Al-Watania.
За да отговорим на въпроса каква съдба очаква останалите живи роднини на Кадафи, нека да разгледаме ситуацията в Либия днес. Както беше отбелязано, бойните действия в различни части на страната продължават и досега. Цялата 2012 г. премина в конфликт между новата власт и племето варфала, населяващо град Бани Уалид. Неспокойно е и в родния за семейството на Кадафи Сирт. Градът е във военно положение, там действа полицейски час. В страната не е решен и проблемът с „бунтовническите отряди”, формирани в периода на войната с Кадафи. Най-големите от тях – „Бригада на Тигрите от Мисурата” и бенгазийската бригада „Щит на Либия” продължават да вземат участие в бойни действия. Въоръжените конфликти може да се решат само с помощта на чуждестранни военни в района на петролните полета в югоизточната част на страната.
Особено остра е ситуацията на юг в страната, където се намира негърското племе тубу. Либийските власти и западните средства за масова информация представят конфликта между тубу и зуая като чисто муждуплеменен, но всъщност ситуацията в региона е значително по-сложна.
През декември 2012 г. Либия затвори границата с Алжир, Нигер, Чад и Судан във връзка с влошаването на ситуацията в сферата на сигурността и обяви тази местност за военна зона. Но има информация, че представители на южнолибийските племена са провъзгласили региона за независим – Федерация Южна Либия.
Фактически ситуацията в страната се описва по следния начин от Amnesty International: „Навсякъде има отряди от въоръжени бойци, които сега се наричат милиция, те действат абсолютно неконтролируемо. Арестуват хората без всякакво основание, изпращат ги в затворите и ги измъчват. В такива действия бунтовниците и Западът никога не са обвинявали дори самия Кадафи. Сега, както твърдят независими наблюдатели, подобни неща се случват всеки път, когато правителството не може или не иска да наложи правосъдие на милицията.”
Професорът от ислямския колеж „Зейтуна” Ибрахим Алуш отбелязва, че „страната страда от най-различни проблеми, с които не се е сблъсквала преди. Инфраструктурата й е унищожена, въоръжени отряди ходят по улиците и правят всичко, каквото поискат. Така че много неща наистина са се променили, но не към по-добро”.
Така Либия все повече затъва в хаос. Режимът на Кадафи падна, близкото му обкръжение и семейството му са подложени на преследване, в страната кланове и цели градове продължават да воюват помежду си, расте броят на радикалните ислямисти.
Безспорно новата власт в страната е неустойчива, няма авторитет и подкрепа от населението. Правителството показва пълна неспособност да реши проблемите със сигурността, социалните и икономическите проблеми. В дадената ситуация новата власт се стреми да намери виновни и обвинява за всички беди главните „врагове” на държавата – членовете на семейството на Кадафи. Затова вероятно издирването и унищожаването им ще носи все по-агресивен характер.
