От месец насам в храм " Св. Николай Чудотворец", Подворие на Руската православна църква (РПЦ), вместо мир и братска обич царят конфликт и разделение. Както първи Actualno.com съобщи древният принцип "разделяй и владей" и тук дава своите резултати.
"До скоро енорията на "Руската църква", както е прието у нас да наричаме Подворието на Московската Патриаршия, бе образец на духовно единство на две хилядолетни православни традиции. Богослуженията винаги събираха множество богомолци, енорийският живот съединяваше в едно голямо щастливо семейство и руси, и българи, и хора от други националности, посочват в подписка наскърбени миряни, цитирани от БГНЕС.
С идването на новия настоятел - игумен Филип (Васильцев), нещата се променят. В интервюто си пред българския "Църковен вестник" о. Филип обещава внимателно да изучи духовните традиции на Подворието и трепетно да ги опазва. Вместо това още в първите месеци се появяват богослужебни промени, въвеждат се строги дисциплинарни наказания сред служещите в храма, в търсене на чудеса о. Филип нарежда да се четат личните молитвените писма към архиепископ Серафим - неприемлива практика дори по светските морални норми.
Игумен Филип лично изработва нов устав на Подворието, но вместо той да бъде внесен за одобрение в Българската православна църква (БПЦ), настоятелят два пъти се опитва да го узакони чрез Дирекцията по вероизповеданията, където, за щастие, и двата пъти отхвърлят молбата му. Подобна регистрация би означавала признаване на Руското православие като ново вероизповедание – ситуация, немислима на каноничната територия на Българската православна църква.
Дори и това да бъде избегнато обаче, си остава предвиденото в този устав даване на неограничена власт на настоятеля на Подворието за кадрови промени, оставането в храма само на руски свещеници, безконтролното осъществяване на всевъзможни видове дейности, сред които е и тревожната за Св. Синод на БПЦ вероятност да бъдат предявени претенции към църковни имоти, някога предадени от руска страна на Българската църква. Сред тях са храм-паметника в Шипка, както и няколко бивши руски храма и манастира в различни градове в България.
Търпението на енориашите достига своя предел, когато те научават, че настоятелят е поискал от Софийска митрополия да премести в друг храм дяконът, о. Сава, изминал в Руския храм трудния път от въцърковяването до ръкоположението си. Нарастващото недоумение от действията на настоятеля подтиква енориашите да напишат официално писмо до него с молба да преразгледа редицата нововъведения и да обясни необходимостта от преместването на о. Сава в друг храм. Под писмото се подписват над 100 души. Въпреки всичко дяконът бива преместен в храм "Св. Седмочисленици", а опитът за диалог с настоятеля се окачествява "като бунт на българите", въпреки, че сред подписалите се има както много руснаци, така и хора с руско-българско потекло.
Нелепи твърдения от типа "българите искат да ни отнемат църквата", "руската църква е такава само външно", "нека поне в тази църква всичко е като при нас, в Москва", "на който не му харесва, да отива в българските църкви", инсценират руско-български конфликт, с който настоятелят се опитва да оправдае създалото се напрежение.
Разпалвайки националните чувства на някои от руските енориаши, отец Филип консолидира около себе си група привърженици, обещавайки им да създаде "истинска руска църква", в която ще се служи по стария календар. Така в неговите подписки се включват и енориаши от старостилната църква в кв. Бъкстон, както и други привърженици на стария календар.
За да подчертае, че "българите" не са желани в тази църква, друг български свещенослужител - о. Николй Нешков, дългогодишен свещеник в Руския храм, изповедник на голяма част от енориашите, е отпратен да служи в отдалечената болнична църква "Св. Пантелеймон" в кв. Княжево", пише в писмото на миряните, които са се обърнали за помощ към Руския патриарх Кирил, както и към Българския патриарх Максим.
Този път подписалите се са 132 души. Някои от подписалите се руснаци и българи са: Емилия Дворянова (писател), Атанас Славов, Антония Анакиева и Антоанета Панова (юристи), Георги Тенев (драматург), Евгения Атанасова-Тенева (журналист), Стефан Илчевски (богослов), Александър Осиченко (оператор), доц. д-р Иван Литвиненко (детски невролог), Нина Николаевна (инженер). Подписката се подкрепя и от Теодора Димова (писател и драматург). В очакване на решението на св. Синод на БПЦ и на отговор от Отдела за външноцърковни връзки към РПЦ, напрежението в енорията на Руското подворие ескалира, добавят миряните.
