Всички сме родени, за да бъдем щастливи.
Да открием в себе си потенциала, който ни позволява да се разтворим напълно в съществуването – това е една от основните теми в новата книга на Кристиан Боарон „Родени сме да бъдем щастливи” (ИК „Изток-Запад”).
Кристиан Боарон е един от авторите, които най-добре съумяват да обяснят изключително важната разлика между удоволствие и щастие– две уж родствени понятия, които, без да си противоречат, все пак в никакъв случай не могат да се приемат като равнопоставени, както обикновено се прави.
Представата, че щастието се състои от безкрайна поредица от приятни усещания, прилича по-скоро на рецепта за пълно изтощение, отколкото на щастие. Както се казва в една индийска поговорка: удоволствието, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични или интелектуални стимули. Усещането за потъване в блаженство зависи от обстоятелствата, от мястото, от невероятния момент.
Друга важна характеристика на удоволствието е, че то е лично преживяване, съсредоточено е върху Аз-а, поради което лесно може да попадне в плен на егоцентризма и да влезе в конфликт с благоденствието на другите. Можем да изпитваме удоволствие във вреда на околните, но няма как да извлечем щастие от такова удоволствие. То може да се съчетае със злоба, с насилие, с гордост, с алчност и други състояния на ума, които са несъвместими с истинското щастие.
„Родени сме да бъдем щастливи” ни казва, че не е необходимо да „градим щастието си“. Напълно достатъчно е да открием и разрушим онова, което му пречи. А препятствията, които потискат израза на нашата личност, са изцяло психологически.
Именно благодарение на психологията и на днешните ни познания за физиологичното функциониране на човешкия мозък ние можем да достигнем възможно най-бързо и безпрепятствено до състоянието на пълно щастие. За да разберем механизма на щастието, както и този на другите удоволствия, авторът смята, че е нужно да осъзнаем, че човекът е изключително сложна машина, изобретена от създателя на природата, който обикновено назоваваме „Бог“.
За да функционира ефикасно и да отговори на желанията на своя Създател, „човешката машина“ е надарена с усещания, приятни или неприятни, които непрекъснато я насочват по пътя ѝ напред. Щастието е част от приятните усещания, също както и физическите и психическите удоволствия.
Адът на земята, от друга страна, е въплътен във физическото и психическото страдание, както и в пълната противоположност на щастието, която можем да наречем нещастие. Всички тези награди и наказания обаче са рожби не на друг, а на нашия собствен мозък...
„Забравете медикаментите и психотерапията и се качете на влака на живота.”
Пач Адамс
