Институциите „главен прокурор“ и „Велико народно събрание“ да бъдат премахнати и да се даде рестарт на държавата с конституционна реформа в правосъдието, предлагат от инициативата „Правосъдие за всеки“.
„Всевластен главен прокурор като нашия няма никъде. Да премахнем политическата фигура на главния прокурор, който плаши всички власти с всевластие. Нужен ли е в този вид и с тези правомощия главен прокурор? Нашият отговор е: Не“, категорично заяви адв. Велислав Величков, представяйки предложенията на Инициативата за реформи в съдебната система.
„Ако главния прокурор е натоварен с много повече политическа реторика, с възможност за контрол върху всички власти, ако всяко Народно събрание и правителство се страхува от главния прокурор, то резултат от дейността няма. Тогава защо е нужна въобще длъжността главен прокурор?“, добави той.
„Главен прокурор с този статут на абсолютна власт, абсолютно подчинение на всички прокурори на неговата власт, без отчетност и пълна недосегаемост няма в нито една държава на ЕС, посочи още Величков, позовавайки се проведено в последните 2 седмици проучване на европейския опит.
„При нас два конституционни текста си противоречат – чл. 126, ал.1 и ал. 2 посочи Величков и поясни: „В ал. 1 е казано, че структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата - на районните съдилища съответства районен прокурор, на окръжните – окръжен, на апелативните – апелативен, дори специализираните имат специализирана прокуратура, но стигайки до върховно ниво, тази логика се губи и вместо прокурор при Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, се появява ал.2 и се въвежда институцията главен прокурор, осъществяващ методическо ръководство над всички 1800 прокурори, т.е. те са му подчинени. Така фигурата на главния прокурор се явява институция в институцията, застава над прокуратурата като власт и фактическо влияние и може да влияе и задължава ръководителите на всички прокуратури, а те съответно своите подчинени със съответни задължителни указания“.
По повод излязлото наскоро решение на Конституционния съд, че всеки прокурор можел да разследва главния прокурор, адв. Величков изрази съмнения: „Освен въпроса би ли някой го направил, възниква и въпросът кой е компетентният прокурор, който може да разследва главния прокурор, както и ако прокурор образува досъдебно производство, дали е възможно зам.-главният прокурор да го вземе при себе си, да издаде невъзможни за изпълнение указания или да го прекрати. Да, главният прокурор може да не се намеси, но неговият заместник, подчинен на главния прокурор, задължително ще се намеси и това разследване би било осуетено“.
Величков е категоричен, че Чл.126, ал 2, уреждаща длъжността „главен прокурор“, стои извън конституционната логика и на практика е въведена институционална фигура, стояща над цялата прокуратура.
През последната година се видя, че главният прокурор действа повече като политическо лице, отколкото като представител на държавното обвинение и че той, ръководейки прокуратурата стои като глава и на избирателното действие, посочи още Величков. „Срещу едни да бъдат образувани проверки и внасяни обвинения, а спрямо други хора от висшите етажи на властта и срещу които са подавани сигнали - да не се образуват досъдебни производства и да не се внасят обвинителни актове, което не подлежи на съдебен контрол, стигна своя пик точно при главния прокурор Гешев“, посочи адвокатът.
По повод обявения от главния прокурор вчера в Шуменско приоритет - борбата с битовата престъпност, Величков заяви: „А ние си зададохме въпроса какво трябва да правят 1700 прокурора, ако главният прокурор върши тяхната работа на районно и окръжно ниво. Ако той замества районния прокурор на Шумен, борейки се с битовата престъпност в шуменско или надзиравайки я, защо пък районният прокурор на Шумен да не стане главен прокурор, след като главният прокурор стъпва в неговите правомощия?...“.
Велислав Величков припомни, че от 2015 г. от „Правосъдие за всеки“ настояват за отпадане на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори; за намаляване на мандата му от 7 на 5 години; за нова длъжност – зам.-главен по корупцията, но действащ самостоятелно; също за обжалваемост на всички административни актове по съдебен ред.
Той е категоричен, че трябва да има обжалваемост на всички актове. „Ако се счита че необосновано е прекратено досъдебно производство, това да може да се обжалва и съдът да може да се произнесе. Никой не може да бъде лишаван от правосъдие, а в момента това е константна практика. Това не е отказ на съд, а отказ на държавното обвинение да внесе нещата в съда“, коментира Величков.
Рязко намаляване на парламентарната квота във ВСС – от 11 на 5 члена, като 3 бъдат в прокурорската колегия и 2 в съдийската, предлагат още от „Правосъдие за всеки“. ВСС трябва да бъде за магистрати, но за магистратите – съдии, смята адв. Величков. Според него, ако има прокурори, те трябва да бъдат в отделен прокурорски съвет. По никакъв начин прокурори не може да решават общи, финансови или кадрови въпроси, защото те са страна в процеса, а съдът трябва да бъде обективен и безпристрастен, смята той. „Най-малко те може да участват при избора на председател на ВКС и ВАС. Това вече е злоупотреба с право, тъй като излиза ,че прокурорите и главният прокурор могат да кадруват и избират удобни на тях висши ръководители на съдилищата“, коментира Величков.
Пакетът предлагани мерки от „Правосъдие за всеки“ включва и закриване на специализираните съдилища, които по думите на адв. Величков „вредят на българското правосъдие“.
За премахване на институцията Велико народно събрание, се обяви още той и настоя да бъде свикано ВНС, ако и само, за да бъде премахнато като институция.
Биляна Гяурова от Български институт за правни инициативи препоръча ревизия на предишни решения на Конституционния съд, които имат относимост към съдебната власт, повишаване отчетността на прокуратурата и утвърждаване на независимостта на съда. Тези три елемента са ключови, за да се реализира реформа в дълбочина, категорична е тя и изрази надежда да се изчистят въпросите от експерти, преди да бъдат политически оцветени.
Според "Правосъдие за всеки" промените в глава „Съдебна власт“ на Конституцията са задължително условие за утвърждаване на страната ни като правова държава на картата на Европа. "Началото беше поставено през 2015 г. с мъчително прокаран и орязан законопроект на министър Христо Иванов и Седем идеи за съдебна реформа на „Правосъдие за всеки“. Пет години по-късно, в критичен за страната момент, подемаме нова кампания с по-радикални идеи", уточниха от инициативата и подчертаха, че предложенията вече са внесени при президента.
"Днес, по улиците и площадите на страната, хиляди хора настояват за смяна на корумпираната власт. Но оставките и нови избори са нищо, ако не се промени системата, за да не може тази власт да се възпроизвежда отново. Нужен е рестарт на държавата и той започва с конституционна реформа в правосъдието", категорични са юристите от "Правосъдие за всеки".
