След по-малко от два месеца в страната ни ще се проведат парламентарни избори. Идва време за обещания и вече се появяват и съответните обещатели. Те предлагат за продан на политическата сергия разни стоки, като всеки от тях гръмогласно се опитва да ни убеди, че единствено и само неговата е по „стандарт „Стара планина“ и само при нейната изработка са включени здравословни и оригинални продукти. Но, за съжаление, въпреки помпозните декларации реалността показва тотално разминаване между разбиранията, желанията и очакванията на хората и сътвореното през годините от същите тези индивиди.
Това не озаптява бълването на нови и нови обещания. Точно обратното – те стават все по-грандиозни и по-розови.
Здраво окопалата се в лявото политическо поле социалистическа партия хвърли в общественото пространство обещание за национализация на енергоразпределителните дружества, но след това се стресна от съдържанието на самата дума и записа в предизборната си политическа рамка: „Ще поставим въпроса за одържавяване на енергоразпределителните дружества (чрез обратно изкупуване на мажоритарния дял или друга форма).“ Но така и не става ясно колко ще струва това одържавяване, ако се извърши чрез изкупуване на мажоритарния дял. А ако сумата е непосилна за бюджета, като какви ще бъдат тези други форми? Защото, като че ли, друга освен принудителна няма. Разликата е само в техническите подробности – историческият опит сочи, че е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да превземат предприятията (както през 1947 г. в България) или по венецуелски в днешно време, където властта разчита на помощта на армията.
Представената и в последния парламент националистическа партия, опитваща се да отхапе парче от лявото пространство, гордо афишира плана, наречен на името на лидера си (и по тази причина, навярно, разработен лично от него). В него се прокламира за „… разум, баланс и справедливост“ и се очертава съответно правилният път за постигането
им – чрез силна държавна регулация, за да се превърнем в „държава на социалната стабилност, средната класа и преобладаващо български едър и среден бизнес“. Част от стъпките са:
- незабавен скок на доходите – минимална заплата – 1000 лв. и минимална пенсия – 500 лв.;
- незабавно разваляне на концесиите за златодобив и връщане на печалбата в български ръце;
- незабавно разваляне на договорите с енергоразпределителните дружества и връщане на печалбата в български ръце.
Така България ще се превърне в подобие на една богата на нефтени залежи южноамериканска страна, но у нас приходите вместо от „черно злато“ ще идват от истинското злато и от „… печалбите от електрическия ток, от супермаркетите и моловете, от минералните ни води и мобилните оператори“, които ще бъдат в „български ръце“.
Вярно, че обявените официални данни за печалбите на енергоразпределителните дружества (ЧЕЗ за 2012 г. – 630 млн. лв., Енерго-про за 2012 г. – 12, 9 млн. лв. и EVN за 2011 г. – 78,24 млн. лв.) и за приходите от златодобива в страната ни (според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2012 г. са добити 1,36 млн. тона златосъдържаща руда, като от нея са извлечени 5302 кг. злато на стойност около 400 млн. лв.) изглеждат като че ли недостатъчни за изпълнение на заложеното в плана, но всъщност това са технически подробности. Особено важните въпроси, който възникват са следните:
1. След като в плана не е записана и една думичка за одържавяване, а само за държавна регулация, следователно се имат предвид частни „български ръце“, в които ще се върнат всички посочени по-горе ресурси (за да се постигне целта едрият и среден бизнес да бъде преобладаващо български). Тогава кой и как ще определя кои са тези ръце? Защото, ако ще е както при приватизацията – благодарим! Този филм вече сме го гледали!
2. Ако все пак под „връщане в български ръце“ се разбира одържавяване, тогава сме отново в изходна позиция при зададения в началото на изложението въпрос – как ще се осъществи одържавяването в страна,членуваща в Европейския съюз и какво ще ни струва това във финансов, икономически и политически план?
Бившата еврокомисарка, която като такава беше призвана да брани потребителите, участва в президентските избори през 2011 г., подкрепена от гражданско сдружение. Основният акцент на нейната кампания беше насочен към изчерпването на политическите партии и това, което те могат да направят за благосъстоянието на гражданите на страната. Но веднага след изборите, на основата на сдружението беше формирана политическа партия. Вярно, това действие беше продиктувано от политическата целесъобразност – друг начин за участие в парламентарни избори, евентуално влизане във властта и откриване на възможности за извършване на реформи законите не предвиждат. Но в същото време политикосъобразните действия само от краен прагматизъм, граничещ с корист ли трябва да бъдат обосновани или и от добродетели, като честност и коректност?
За парламентарните избори тази същата партия обяви „31 неща, които ще променят нашия живот“. Под номер осемнадесет е записано: „Ще реформираме спешната помощ така, че линейката да идва за не повече от 30 минути във всяка точка на страната.“ На пръв поглед не толкова фундаментално важно (ако линейката не идва за мен или мой близък), но твърде показателно за това как се дават обещания. Никак не е ясно как ще се осигури изпълнението на горното, ако се наложи през зимата да се осигури спешна медицинска помощ за някоe от селата в Родопите (например с. Ваклиново). И колко ще струва? А дали може да си го позволи бюджета?
През последните четири години партията, защитаваща правата и свободите на част от българските граждани, показваше ясно опозиционно поведение. Същевременно медии, собственост на депутат от нейната парламентарна група, непрекъснато се умилкваха на правителството, мнозинството в парламента и особено на министър-председателя. Но това, както се разбра по-късно, не е било с цел оставяне на „вратички“ за защита на икономически и политически интереси, а само и единствено за да бъде злепоставен бившият премиер (по неговите собствени думи).
Важен знак тази партия даде с оттеглянето на дългогодишния си лидер, което би трябвало да означава нови заявки и нови посоки. Но, съдейки по досегашните практики в родния политически живот, никак не е ясно дали официалното оттегляне означава и отказ от действителното влияние върху решенията и действията на партията.
Гражданите за европейско развитие, чието правителство управляваше през последните четири години, са записали в програмата си още през 2009 г., че: „… развитието на страната трябва да протече по модел, основан на водещата роля на свободния гражданин и осигуряване от държавата на възможности за развитие на стопанската инициатива на всички равнища. Това няма да се случи, ако не бъде съчетано с ускорен ръст на реалните доходи и по-добро финансиране на основни социални сфери и развитие на общодостъпни публични услуги. Само така може да се постигне това, което българските граждани желаят – чувствително подобрение в качеството на живота на хората и доближаване на българските до европейските стандарти на живот.“ И още: „В живота на гражданите промяната ще доведе до постигането на равнища на доходи, осигуряващи достоен стандарт на живот, достъпно и качествено здравеопазване и добър здравен статус на населението, осигурено добро образование и кариерно развитие в страната.“
За съжаление „наличният човешки материал“ не успя да вникне в дълбочината на тези идеи и не осъзна, че тяхното реализиране е предвидено за два, три, че и повече мандата. Излезе да протестира, което в крайна сметка, доведе до оставката на правителството.
Това не промени съществено сроковете за реализиране на записаното в програмата. Защото и на 17.03.2013 г. в Ловеч, един от ръководителите на партията отново обясняваше, че преборването на обикновената престъпност (използвам думата „обикновена“, защото не ми е много ясен термина „конвенционална“, който той използва) е предвидено за следващия мандат. Което означава, че не е нужно да се бърза – задачите са разработени в дългосрочен план – със сигурност има такива, предвидени и за по-следващия, че и за този след по-следващия мандат.
Горното изложение не претендира за изчерпателност на анализа на предизборните обещания на основните политически партии, нито цели да ги омаскари, а по-скоро, чрез леко ироничния си на места тон, да подскаже следното:
Не се хващайте на фойерверките и пушилката в думите на политическите обещатели!
Не се поддавайте на външната им привлекателност и не се влюбвайте в тях!
Изборът си направете здраво стъпвайки на натрупаните през годините ваши собствени знания, умения, опит и разбирания за това какво означава достоен и смислен живот!
Люпен Арсенов*
* Крайно време е да се представя - казвам се Евгени Димитров и по случайност името ми съвпада с тези на няколко известни публични личности. И тъй като аз нямам нищо общо с тях, предпочитам да се подписвам с псевдоним.