За да разделим работния ден от началото на семейната вечер в условията на home office, е нужно да оформим „неприкосновени” територии. Това каза психологът Ани Владимирова в интервю по темата за home office контекстът като новото „нормално“ и отражението му върху взаимоотношенията родители - деца, разпространено от Interimage.bg.
Все повече хора са в модела на дистанционната работа или редуват ходене в офис на смени. Родителите са вкъщи тялом, но дали са там „духом“ и дали физическото им присъствие е достатъчно пълноценно, за да се брои за време, прекарано с децата?
„Не е пълноценно и много родители споделят за „гузната си съвест” от напрежението, бързането и неспособността да отделят семейните от служебните процеси. Няма как да не е така – не случайно толкова много професии се занимават с въздействието на околната среда върху човека. Ергономията отделя специално място на разположението на мебелите, за да е оптимизиран работният процес, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, удобните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи действат толкова много стимули, че човек има нужда да канализира вниманието и мисълта в „пространствен тунел” (защото съседите правят ремонт, детето слуша силна музика, пералнята центрофугира...). Така в един момент и детето започва да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.
Как успешно да разделим работния ден от началото на семейната вечер, когато работим от вкъщи, за да намалим до минимум пренасянето на напрежението от работата в семейните взаимоотношения?
„На първо място пространствената сепарация – „служебно” и „учебно” място, които не влизат в личното пространство на останалите. Определяне във времето кой кога почива, какво прави в почивката, така че да се избегне сблъсък с друг челен на семейството. За да разделим работния ден от началото на семейната вечер, е нужно да оформим „неприкосновени” територии. Например спалнята да е забранена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за планиран разговор (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), упражнения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и далече и 5 мин. упражнения за гърба)“, посочи Владимирова.
Промениха ли се темите за разговори и общуването в семейството?
„Все по-малко се говори къде ще отидем, какво ще направим. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим довечера и утре, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се говори за глобални процеси и социални казуси и това води до зараждане на активно гражданско общество“, заяви тя.
На въпрос дали времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, а не на количество, Владимирова посочи: „Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора“.
„В нашата практика през пролетта имахме случай на петгодишно дете, силно емоционално свързано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше коренно променен. Майката работеше вкъщи по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше свикнало да заспива само с нея у дома), то стоеше пред телевизора (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От липсата на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване“, каза още психологът.
„Семействата с малки деца или ученици с онлайн часове като че ли са най- потърпевши, тъй като самите деца имат нужда от почти цялото време на родителите. Как изглежда тази ситуация във времето на home office?
Малките деца в начален курс нямат учебни навици и ролята на учителя е много важна – той ги напътства и води. Когато него го няма, родителят се опитва да влезе в ролята, но не може да изгради учителския респект. Губи емоционалното време, прекарано с детето, напряга се допълнително, защото не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат стимула на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, поставят условия, наказват...и накрая пишат домашни“, посочи Владимирова.
Има някаква положителна тенденция?
„Хората не искат да се скриват в дома от ангажиментите и задълженията си, а напротив – осъзнаха важността на контакта с природата и искат да ходят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е достатъчно да си пуснат филм, а искат да отидат на театър, на концерт. Оцениха и ролята на труда – не само като източник на доходи, а и като удовлетворение и житейски смисъл“, допълни тя.
