Ние настояваме броенето на бюлетините да се извършва в Регионални преброителни центрове. Този модел за организация на изборния процес гарантира значително по-голяма степен на прозрачност и коректност при отчитане на изборните резултати. Това каза в интервю за БГНЕС програмният директор на Асоциация „Прозрачност без граници” в България Ваня Кашукеева-Нушева, преди началото на експертната дискусия на тема: „Основи на демокрацията: Прозрачност при финансирането на политическата дейност и почтеност на изборния процес в България“.
„В настоящите условия това, което ние продължаваме да твърдим е, че Регионалните преброителни центрове са подходящ модел. В тях преброителна комисия би могла да преброява бюлетините от различни секции с помощта на съвременна техника – оптичните скенери биха могли да подпомогнат този процес“, коментира тя.
Нушева обясни, че този модел вече веднъж е бил приложен експериментално у нас през 2011 г. „Тогава имаше такава възможност в Изборния кодекс. Ние го приложихме по решение на ЦИК в Бобошево. Резултатът беше впечатляващ. От 3 000 гласували на местните избори имаше разминаване само в една бюлетина при броенето“, посочи програмният директор на асоциацията.
Тя обясни, че при този модел секционните избирателни комисии са ангажирани само с приемане на бюлетините и след приключване на изборния процес носят запечатаната урна в РПЦ. „Това е мястото, където преброителна комисия заедно с няколко екипа от преброители пред погледа на всички наблюдатели, медии, представители на политическите партии може да преброи бюлетините от всички секции в даден район. Това е подход, който се използва във Великобритания“, поясни Нушева и добави, че при този модел се минимизира и купеният вот, тъй като няма как да се проследи в коя секция как е гласувано.
Ваня Нушева беше категорична и по отношение на това, че гласуването с хартиена бюлетина и машина е неудачно и безсмислено и трябва да се избере само един от двата варианта. „Що се отнася до идеята, която се реализира в законодателството да се съчетават хартиено с машинно гласуване, мислим, че това е един не особено ефективен и удачен модел, защото той обезсмисля използването на машините, тъй като човешкият фактор ще продължи да бъде важен в този процес. Няма смисъл от паралелното съчетаване на двете технологии“, убедена е тя и коментира, че това допълнително усложнява работата на изборните комисии, тъй като трябва ръчно да броят хартиените бюлетини от урната и тези от машините.
Нушева коментира и необходимостта от законодателни промени по отношение на финансирането на политическите партии и предизборните кампании. „Асоциацията дава 6 ключови насоки за промени в изборното законодателство. На първо място е необходимо повишаване на прозрачността по отношение на финансирането на политическата дейност. В последната година имаше няколко промени, които бележат отстъпления от ключови стандарти, свързани със забраните и ограниченията в размера на даренията, но също така и по отношение на прозрачността. В тази връзка ние сме предложили набор за подобряване на прозрачността при финансиране на предизборните кампании, особено що се отнася до нефинансовия принос, до предвидимостта и публичността на начина, по който се разпределя държавната субсидия“, коментира програмният директор на „Прозрачност без граници“.
По думите на Ваня Нушева другите съществени проблеми в изборния процес са начинът, по който се предоставя държавната субсидия, начинът, по който се осъществява контрол върху финансирането на предизборните кампании на политическите партии. „Съществени нерешени проблеми остават две големи теми – забраните за финансиране на политически партии, предизборните кампании и ограниченията в размера на даренията. През 2019 г. станахме свидетели на поредица от промени по отношение на размера на държавната субсидия и отпадането на ограниченията в размера на даренията, които политическите партии и кандидатите могат да получат. За нас това е един изключително неудачен подход, който не позволява Сметната палата да осъществява адекватен контрол върху финансирането на политическата дейност“, добави още тя.
Според нея, не е редно всякакъв тип юридически лица да могат да финансират политически партии и кампании, а в момента законодателството го позволява. „Това са фирми с публично участие, фирми с дялово участие на държавата или общините, фирми, които изпълняват обществени поръчки, договори за концесия, фирми, които осигуряват хазартна дейност или други, които работят в силно регулирани сектори от държавата“, посочи тя.
Част от гореспоменатото е поместено в „Българския модел за политическо финансиране и провеждане на избори: международни стандарти, актуални проблеми и възможни решения“, който беше представен по време на дискусията.
Д-р Хелене Кортлендер от Фондация „Фридрих Еберт“, които са съорганизатори на събитието, заяви, че недоверието и подозрението от страна на гражданското общество в политическата система е стигнало опасни нива. „Трябва да вярваме в Изборния кодекс и достоверността на тези основи на демокрацията, защото ако нямаме доверие и няма необходимия демократичен консенсус, то има възможност за нарастване на несигурността и недоверието в резултатите от изборите, които макар и демократично проведени будят съмнения относно резултатите“, коментира тя и добави, че поддържането на този консенсус и изграждането на единство по отношение на демокрацията като че ли е едно от най-големите предизвикателства в момента. „Не е конкретно само за България, но и за много държави, не само в Европа. Ще бъде въпрос на усилие от всички, за да може да се възвърне този консенсус в обществото“, завърши Кортлендер.
